Мои разкази

ЗА РЕПТИЛИИТЕ ... и още нещо

Концепция завихрям в този Миг,

макар че тя Материя не притежава,

но като Огън във небесен, сив Чепик

без Време тя се лудо разгорява...

Такива словоредствания ми се въртяха из периферията на съзнанието, когато ненадейно, търсейки един специален компот в мазето, налетях на някакво напълно непознато за мен измерение!

Няма да го описвам, разбира се. Едно от най-досадните неща е да пишеш или четеш описание на напълно непознато измерение. Затова ще премина по същество, а именно: попадайки на това нещо в мазето, аз разбрах една тайна, държана напълно тайна до сега в нашето измерение. Така да се каже – всички конспирации ряпа да ядат!

Простете! Вълнувам се и по тази причина звуча така емоционално. Дали звуча? Или изглеждам?

Когато четеш – звучи ли ти, или ти изглежда?

Ще направя една вметка, преди да мина по същество – за уталожване на излишните вълни. В последно време хората много рядко взеха да казват: „Ти СИ прекрасен!”. Основно се казва: „Изглеждаш прекрасно!”. Което какво ли значи? Че изглеждаш само, а всъщност не си? Кой го знае! Продължавам...

И така. Ето я историята, или, може би, нейният вътък.

Отдавна, много отдавна планетата Земя даде убежище на едни Дракони, които впоследствие я завладяха. Те бяха долетели от едно много далечно съзвездие в древни времена. Разбира се, в Космоса понятие „време” няма. Когато си на повърхността на дадена планета, „древни времена” може да означава с еднаква сила и „от миналото”, и „от бъдещето”. Но, това са подробности!

Тези Дракони имаха едни свои вечни противници. Когато тези противници дойдоха на Земята, т.е. намериха криещите се Дракони, се състояха големи битки помежду им. Никой не победи, а отгоре на всичко се наложи и двата лагера да напуснат Земята, но все пак остана нещо от тях – едно неописуемо влияние. Което бе наследено от Хората.

Обаче, в мъглите и вихрите на несъществуващото време, Хората забравиха основното Предание. Започнаха да помнят само откъслечни неща. После и това забравиха, а съвсем малките откъслеци история ги преработваха и претворяваха, според своя си спектър на съзнание.

Влиянието на двете силни и големи враждуващи космически раси остана, но Хората запомниха само едната от тези раси.

Тя присъстваше в почти всичките им митове, предания, приказки и наследени образи. Това бяха Драконите. С различни модификации, разбира се – от Змей, през Ламя, Динозавър, та до Дракон.

Най-важното! В един отрязък от несъществуващото време, основната митология на голяма част от Хората се наричаше „теория и практика на конспирацията”. В тези нематерални свещени скрижали пишеше за едни Рептилии. Това, то се знае, бяха Драконите – поредна тяхна модификация. Рептилии всъщност значи Влечуги.

Интересното е, че, както може да се очаква, нямаше нито дума за истинските противници на тези Рептилии. Говореше се за какви ли не раси, но истинската бе потънала вдън-вселена.

Така да се каже – истинската раса, противник на Рептилиите и благодетел на Хората – защото в човешките митове Рептилиите бяха представени като противници и върли врагове на Хората – та, истинската раса, благодетел на Хората, бе действително дълбоко законспирирана. Т.е. – напълно неизвестна!

Едни древните египтяни се бяха добрали до строго засекретена космическа информация и по тази причина обожествяваха ... Котката.

Така, де! Всеки знае, че най-върлият противник и враг на влечугите са ... котките...

Иначе, освен египтяните, които платиха с изчезването си това разкриване на тази информация, почти никой не беше се досетил, че космическата раса, благодетел на Хората, са Котараците!

Всъщност, това с благодетелите е условно, драги мои. Защото и Рептилиите, и Котките са благодетели. Просто Човечеството се беше разделило на две заради тях.

По тази причина на някои от гербовете на кралете имаше Дракони, а на други – Лъвове...

Е, имаше и една велика приказка – Котаракът в Чизми. Ама кой да се досети, че този невероятен Котарак е отзвук от Небесните Котаци?

Имаше и още нещо – на Земята се появяваха все повече и повече нови видове Хора – наричаха ги „шеста раса”, но това бе пълна глупост. Истината е, че тези нови Хора бяха хибрид между рептилско и котешко влияние. Защото, там нейде в Небесата, Рептилиите и Котките бяха престанали да воюват и ги обедини една голяма Любов.

Ама това не се знае кога е станало! Все пак, в Космоса няма Време.

...

А, ето го компотът! Пък и токът спря! Май няма да продължавам с историята...

...

Автор: Соня Петрова - Аеиа

публикувано на 17.07.2014г.

Йога ОНЛАЙН - Йога ВКЪЩИ или В ОФИСА