Мои разкази
ПРИТЧА ЗА МРЪСНОТО И ЧИСТОТО
Ние винаги сме заобиколени от доброта, любов и подкрепа. Но Доброто почти винаги е невидимо и тихо. Затова понякога може да ни се струва, че светът е зъл, жесток, студен и отхвърлящ. Да ни се струва, че сме мънички, сами, самотни, напълно безсилни и изоставени на действието на страховитите стихии. Доброто, освен това, е и Голямо. Когато нещо е голямо, има опасност да не го забележим - заради големината му. Може би трябваше да нарека притчата "Притча за Голямото и Малкото" - но и така, както е, става. И един конкретен пример от живота, преди да премина към историята. Конкретен, но твърде общ и дори всевалиден. В живота си може да имаме много големи хора, хора, които ни обичат и подкрепят във всичко. И повечето от нас имат честта да живеят и да са заобиколени с такива Величия... Но често не ги забелязваме. Достатъчно е в обкръжението ни да се появи някоя малка душица, да омаловажи с думите си нашите постижения, нашата Душа дори - и ние се центрираме в този малък, дребнав човек, забравили напълно за Големите, които винаги са с нас. Позволявайки на дребната душица да ни обиди, да посее у нас семената на злобата и омразата - ние също се превръщаме в дребни душици. Забравили Доброто и Голямото - което не е нещо друго, а е Всички Добри Хора. Те са безкрайно повече от дребните душици... Затова мръсното и малкото е по-видимо - това искам да подчертая в настоящата кратка историйка.
...
- Учителю, обясни ми разликата между мръсно и чисто? – пита Ученикът.
Учителят мълчи и се мръщи. Видно е – не е доволен от ученика си и от въпроса, който той задава.
- Но, Учителю, - продължава Ученикът, правейки се, че не вижда мръщенето на Учителя.
- Нали ти ме учиш постоянно, че всичко е Едно? Че няма разлика между нещата? Че всичко е Бог? Аз, обаче, искам да разбера – има ли наистина разлика между чистото и мръсното?
Тогава Учителят, променил вече физиономията си към леко подхилваща се, отпочва:
- Момче, виждал си какво става, когато стъпиш върху килим с кални обувки, нали?
Учителят чака Ученика да отговори – и не дава вид, че ще продължи, без да е чул отговора:
- Да, виждал съм.
Учителят тогава продължава:
- Виждал си какво става и когато стъпиш на килим с чисти обувки, нали?
- Ами... нищо не става. – отговаря замислено Ученикът.
Учителят заключава:
- Ето! Когато окаляш килима с мръсните си обувки, знаеш, че после е нужно много време и енергия, докато оцапаното се изчисти. А ако стъпиш с чисти крака – килимът си остава същия. Но тук грешиш! Не си остава същия – а остава ... чист. Ех, момче! Докога ще те уча?! Същото е и при досег с мръсни и чисти хора. Мръсните ще те оцапат и ще изгубиш ценно време и още по-ценна енергия, докато премахнеш оцапването. А от чистите – често няма да усетиш нищо – но това е лъжливо. От чистите ще получиш просто още по-голяма чистота. А тя е невидима...
...
автор: Соня Петрова - Аеиа
(от предстоящата ми книга за Йога)
...
Йога ОНЛАЙН - ЙОГА ВКЪЩИ ИЛИ В ОФИСА
...
