Yoga_Online

Мои разкази

ЧОВЕКЪТ ПОНАСЯ МНОГО ПО-ЛЕСНО ЧУЖДАТА МЪКА, ОТКОЛКОТО ЧУЖДАТА РАДОСТ - притча




Наскоро нашият известен контактьор и ченълинг-мастър Г.З. се натъкнал на странен етерен ръкопис, по време на своите странствания из ДНК-слоевете.

 

 

Преведено на човешки език - с буквите му и всичко останало - написаното в ръкописа гласяло следното:

 

"И създадохме ние човека - точно както след време ще четат в шумерските таблички - да ни бъде роб и да върши тежката работа.

 

И той я вършеше, докато не му омръзна.

 

После се освободи.

 

Ама забрави, преди да се освободи, да вложи в гените  си и усещането за радост и съпричастност.

 

И си остана просто един свободен роб-мазохист.

 

След време той, т.е. потомците му, ще се чудят, защо става така, че:

 

Когато някой страда и се оплаква, много хора се втурват да му съчувстват и помагат.

 

А когато човек е радостен -

 

почти никой не иска да е съпричастен с неговата радост.

 

Да, странно същество ще бъде този освободен роб-мазохист!

 

Ще понася много по-леко чуждата мъка, отколкото чуждата радост.

 

Всъщност, и своята радост няма да понася лесно – а ще му трябва помощ – за да я види, поне!"

 

...

 

По-натам в ръкописа следват непреводими изрази.

 

Всъщност, уважаеми читатели, знаете, че условно наричаме това нещо "ръкопис" - то нито е писано, нито е направено от ръка.

 

Но Г.З. не разполага с дума, която да го опише. Човешкият род - също.

 

Важното е, че все пак преведохме част от него.

 

...

 

Автор: Соня Петрова - Аеиа

06.06.2014г.













...