Мои разкази
ЛЮБОВТА Е ОТНОСИТЕЛНОСТ

Не знам дали за теб съм крин между бодили,
Или бодил - с лечебна, дивна сила,
А може пък да съм за теб невнятно,
Страшно биле,
Или тревичка,
Пясъка покрила.
И няма как да знам.
Защото любовта съдържа знанието иманентно,
Но и оттатък него се прехвърля,
Тъй както видимият хоризонт
За мен е края
на моето поле на зрение,
а за маймуната, която е на хоризонта седнала,
той ѝ е непосредственото обкръжение –
и не е хоризонт.
Но нека да не се отплесвам
в маймуни лишни или хоризонти,
а да изложа нещото, което
неизложимо и неясно ми се струва,
но се съдържа
във прашинка всяка,
дори в пружинките на химикалките,
а също и на космоса в совалките.
Това е Любовта!
За нея всички
чешем си езиците,
и всички други органи си чешем –
но пак отплесвам се в излишна анатомия,
а не това ми е целта!
И, да, с романтиката няма нищо общо,
Божествената тази Сила,
По-скоро с Разума е свързана,
С науката на днешното ни време,
Но не, отново се отплесвам
Ненавременно,
Защото и това тя не е!
Най-пряко казано:
Таз сила относителна,
Възниква само ако има връзка
Между точка А и точка Б;
И то не връзка като свързване,
Или като въже,
Или верига,
А връзка между
Двата Разума,
Наречена „обичане“.
Но с думи тя не може
Да се опише
И усети.
Тъй както
В далекопровода
Електричеството,
Не може
С думи
Да се каже,
Или чрез тях
Да протече…
…
автор: Аеиа
11.07.2015г.
...
...