Мои разкази
ПРИТЧАТА ЗА МАЛКОТО КОЛИБРИ И ГОЛЕМИЯ ПОЖАР
Един ден в гората избухнал страшен пожар.
Огънят бързо се разнасял и обхващал все по-големи и по-големи пространства. Горските животни изоставили домовете си и хукнали да се спасяват, да бягат извън гората. И мечката, и вълкът, и лисицата, и язовецът, и таралежът, и сойката, и заекът, и бухалът - всички вкупом бягали.
Когато, обаче, стигнали до горския извор, животните спрели учудени и се вторачили в гледката, която се разкривала пред тях.
Ето какво видели те: малкото колибри, най-малкият жител на гората, взимало в човчицата си по една капка от извора… И литвало обратно към огньовете, където пускало капката. После пак се връщало, пак вземало капка вода, и отново литвало към страховития пожар.
- Недей! Спри! – подвикнали вълкът и лисицата.
- Какво си въобразяваш, ей, опасно е, престани! – обадили се в хор и другите животни.
Колибрито не им обърнало внимание – продължавало отново и отново да пуска своята капчица върху пожара.
Накрая се намесила мечката:
- Какво си мислиш, че правиш, глупаче! – викнала тя. – Ти си толкова малко, а пожарът – така голям! Нищо няма да постигнеш, само ще изгориш и ти в огъня!
- Правя каквото мога. – отвърнало колибрито.
…
Преразказано от Соня Петрова – Аеиа
Публикувано на: 07 септември 2015г.
...
