Мои разкази

НЕ ВЛИЗАЙ В МОИТЕ ОБУВКИ!





НЕ ВЛИЗАЙ В МОИТЕ ОБУВКИ!

 






Обувките са ми удобни и никога не ги усещам,

Затуй, дори във тях да влезеш,

Ти няма да ме разбереш.

 

Да разбереш ти можеш този,

Обул обувки неудобни

И чувстващ болка неприятна,

Или поне сърбеж.

 


А ако няма болки, пречки,

Усещания неприятни,

И стягане или страдание –

Какво ще разбереш?

 


Тя, Свободата е невидима,

И неусетна, и невнятна.

И както Чистотата, свидната,

И тя пропуска Светлината.

 


Страдание, убиване и стягане,

И болка, и световъртеж,

Си имат болково налягане,

И спират светлия летеж.

 


Те не пропускат светлината,

Задържат я, и затова,

твърдят, че болката е свята

И с нея можеш ме разбра.

 


Да, можеш, ала болка няма –

„Проблемът“ е в това.

Недей обува ми обувките –

Безсмислена тъпня!

 


Но искаш нещо да направиш,

За да се разберем,

Да осъзнаем се взаимно,

И Дух Душата да съзре.

 


Аз знам – обувките ти стягат.

Затуй на първо време,

Не влизай в моите обувки,

А свойте нагоди!

И чак когато спрат да стягат,

И чак когато са свободни

Краката ти –

Тогава ти

При мен ела –

Свободен, волен, -

И бързо ще съзнаеш,

Че в Свободата болка няма,

И не е за разбиране,

И само бегло ще се чудиш

Как тъй във старата вселена,

Ти вярваше, че само

С болката

Е дадено да станеш мене…

 

 

Автор: Соня Петрова – Аеиа

 


Публикувано на: 09 декември 2015г.










...