Мои разкази
ДЕТЕ-НА-ВРЕМЕТО ИЛИ ПРОИЗХОД НА АНГЕЛИТЕ И МАХАТМИТЕ
ИЛИ ЗАЩО СМЕ ОГРАНИЧЕНИ ОТ ПРОСТРАНСТВО-ВРЕМЕТО
По време на своите странствания и проучвания на пространство-времето попаднах на едно нестандартно и много неразбираемо за пространствено-времевия ум общество.
Всички хора в това общество си живееха и те в пространство-времето, като всички останали. Но всички те можеха да влизат в преки контакти с хора и същества от напълно различни от своето пространство-времена.
В това общество не беше рядкост една жена, живееща повече от 30 години в щастлив брак, да съобщи на мъжа си:
- Скъпи, налага се да се разделим!
- Но защо?! Как така изведнъж? – да попита изненаданият съпруг.
- Защото има друг, разбира се…
- Но кой е той? Какъв е, колко е годишен?
- Ах, скъпи, честно да ти кажа – той е на 30 години, но всъщност, ако съм пресметнала правилно, е по-възрастен от теб с 5489 години… А от мен – с 5492…
- Наистина, да, разбирам! – ще отговори кандидат екс-съпругът.
И ще се разделят по живо, по здраво.
А 50-годишната жена ще забременее от своя любовник, който е на 30 години, но е фактически 5492 години по-възрастен от нея, тъй като живее в съвсем друг отрязък от пространство-времето. Детето, което ще родят, ще е Дете-На-Времето…
Това Дете-На-Времето или ще стане скитник през пространство-времето, или ще се установи в даден отрязък пространство-време и там ще създаде кариера, семейство и всичко останало. То няма да се различава по нищо от своите ближни, и дори никой от тях няма и да подозира, че този човек е роден като Дете-На-Времето, и че понякога той може да чува „зова на Времето“ – по същия начин, както героите на Джек Лондон чуват „зова на Дивото“…
Това Дете-На-Времето ще има всички документи, отразяващи в неговия отрязък от пространство-време, че се е родило на тази и тази дата, в толкова и толкова часа, от този и този родител – с единствената подробност, че в документите му няма да се споменава възрастта на единия родител. А също така, има и друг вариант – по документи това Дете-На-Времето да се води като родено от самотна майка, понякога - дори и от самотен баща… Защото, ясно е, че единият от родителите не би могъл да фигурира документално по никакъв начин в документната система на съответния отрязък от пространство-времето.
Такива Деца-На-Времето има навсякъде… и винаги. Най-често те са съвсем обикновени наглед хора, гледащи си като всеки друг живота, мечтите, целите, децата, любимите и т.н. Т.е. онова странно общество, което срещнах по време на своите странствания, е разпространило навсякъде своите деца.
И тези Деца-На-Времето всъщност са неподвластни на пространство-времето. Въпреки това, те се съобразяват с него и най-често си живеят напълно нормален и обикновен живот.
Докато в даден момент не се влюбят в някого, който е извън този отрязък от пространство-време, който те са приели условно за свой. Тогава те най-често създават нови Деца-На-Времето.
А какво става с тези Деца-На-Времето, които не се установяват да живеят в нито един конкретен отрязък от пространство-времето, а стават скитници през него? Всъщност, думата „скитник през пространство-времето“ е условна, и реално такова нещо няма. Тези Деца-На-Времето се установяват в Единствената Реалност, но без да се сливат с Нея. С Реалността, която духовните учения на хората от нашето и близките му пространство-времена наричат Бог, Абсолют, Брахман и т.н. И от Абсолюта те скитосват практически във всяко едно пространство-време. По-чувствителните хора, които не са Деца-На-Времето, а са си родени като обикновени деца, понякога успяват да влязат във връзка с тези Скитници. От тези контакти се е родила идеята и представата за Махатмите, за Духовните Невъплътени Учители, за Ангелите и Архангелите и т.н. Човекът, който е роден в даден отрязък от пространство-време и ограничен от него, е измислил тези имена, защото дори не може да си представи, че тези неподвластни на пространство-времето същества са също хора като него, просто са били родени от съчетаването на различни отрязъци от пространство-време и затова са сдобили независимост и неограниченост от същото това пространство-време.
…
- Но защо не направите така, че всички да се освободят от пространство-времето? – попитах веднъж един Махатма.
- Ами, то, де факто, всички са си свободни. – засмя се той в отговор. – Ама привързаността, а и ограниченият ум, който може да възприема само линейно – тези две неща ги спират изобщо да помислят за възможността да се прехвърлят в което си искат пространство-време. А и се страхуват, че, ако сбъркат нещо не където трябва – може изведнъж да изчезнат! Или да прекратят съществуването на целия си род. Но това са линейни глупости – така става, когато не можеш да надхвърлиш линейния ум, умът, построен върху причина и следствие. Привързаността към „своето“ пространство-време не съществува, както не съществува и отделно от другите пространство-време – въпреки това повечето хора си култивират, поддържат и обичат тази привързаност и не биха я заменили дори за Абсолюта…
…
Автор: Соня Петрова – Аеиа
Публикувано на: 31 януари 2016г.
...
