Мои разкази
ВЪЗПЯВАМ ОТНОСИТЕЛНОСТТА
ВЪЗПЯВАМ ОТНОСИТЕЛНОСТТА
Преди над сто години един Човешки Ум,
Ум твърде много скромен и затова – огромен,
Безкрайно всеобхватен, и, може би, велик,
Успял да хвърли поглед
отвъд Земния тъмник,
И провидял, описал,
Нагледно обрисувал
Връзката невидима,
Която ни сънува.
...
Да, Сън е и Мечта е, а може и Илюзия,
Играта на Вселената,
Привидната Дифузия,
Наречена Живот,
И скромно състояща се
От Множества живеещи
В наглед – нежива площ,
Наречена Природа,
Понякога – Вселена,
Жестока и безмилостна,
И тъмна, и студена,
И караща Отделния
Все да се чувства „сам“,
Оставен и самотен,
Подхвърлен на Стихиите,
И вечно да забравя,
Че всъщност не е „там“.
...
Да, казват, че Вселената
Сама се себе гледа,
През погледа Човешки –
Но не това е темата
На песента ми днеска.
...
И все пак, ще направя едно малко отклонение
И ще навляза, може би, в неясно приключение.
В Гората на Тъмницата на Гордостта ще вляза
И там ще търся корена на таз неясна болест,
Която ни превръща в незрящи егоисти,
Които не признават ни въздух, ни вода,
Ни радост, ни учител,
Нито родител благ,
И всичкото „различно“
От себе си –
Превръщат в враг.
...
О, ето го! Той мисли,
Че люби много Бог,
И вярва, че това е
Единствено Добро.
И сочи с пръста Ближния,
И строго заклеймява:
„Неправилен е Богът ти! Ти си просто плява!“
Но явно не съзнава той,
Че не е абсолютен,
И че е относителен –
Към същия „зъл“ ближен.
Към ближния ли само?
О, не!
Човекът с „Бога Правилен“
Дори не вижда Въздуха,
И Слънцето не вижда,
И Майка си,
И Татко си,
Водата и Пръстта,
И Огъня, и Смисъла,
Езика, Песента...
Безбройни са нещата,
Които го създават,
И към които слепият
Е твърде относителен –
Той даже не съзнава,
Че „неговият“ Бог,
Единственият правилен,
Не би бил никак „негов“ –
Без „другите“ Създания.
...
Автор: Соня Петрова – Аеиа
Публикувано на: 10 декември 2016 г.
...
