Мои разкази
БЪДИ СЕБЕ СИ?
БЪДИ СЕБЕ СИ?
Не мога да се бия във гърдите,
Че, видите ли, аз съм себе си!
И да тръбя, че само „себе си съм“ в дните
И в нощите, и в дрехите си,
Модерно е и много се изисква
Да подчертаваш, че си автентичен,
И може би дори е вече срамно
Да кажеш,
Че понякога си „друга личност“.
Не! Модата изисква ти да „бъдеш“
Единствен и неповторим в Творението,
И във лицето, и във изражението,
И в думите, и във делата,
И в радостта, и във тъгата,
Във любовта и във омразата –
Единствен във Вселените,
И даже и Отвъд.
Не че не искам да съм „себе си“.
Но случвало ми се е да се питам:
„Какво е Себе си?“
„То има ли си форма?“
„Изобщо – точен външен вид?“
„А някаква позиция в пространството?“
„Къде е твоето любимо „Себе си“?
„То винаги ли е еднакво и статично?“
„И, ако не е – то тогава днешното ти „себе си“
Дали е същото като предишното?“
Навлезеш ли във „себе си“
Ще видиш, ще схванеш,
И почувстваш, и узнаеш,
Че няма „Себе си“
Начало или Край,
Че форма няма,
Нито изражение,
Че не е някакво си просто изречение,
И сложно не е;
И роман не е, и песен,
И книга, или филм,
Или Вселена.
А „себе си“ е нещо Необятно,
Безбрежно,
Ненадеждно,
Всеобхватно,
И, може би,
В момент на светло бдение,
Ще видиш, че това - „да бъдеш себе си“
Е само променливо, бегло мнение,
Е просто някакво моментно настроение,
А истинското „Себе си“,
Поне от горните твърдения,
Излиза, че е Неограничено.
...
Автор: Соня Петрова – Аеиа
Публикувано на: 15 март 2017 г.
....
