Мои разкази
КЪСМЕТЪТ НА СИРОМАХА

Преразказано по мотиви от турска народна приказка
Живели някога мъж и жена, големи сиромаси. Мъжът бил дървар и по цял ден се съсипвал от непосилен труд, но това им помагало само да поддържат сиромашията си. Един ден той нищо не успял да продаде от събраните дърва и трябвало да се прибере без пукнат грош вкъщи. В отчаянието си човекът решил да се поразходи наоколо - поне да се разтуши, преди да се върне при жена си и да каже, че и тази вечер няма да вечерят. Както се разхождал, видял стадо овце. Една овца се отделила от стадото и изведнъж изчезнала, сякаш земята я погълнала! Изтичал дърварят натам, където паднала овцата, и що да види: тя била паднала в дълбока вълча яма. На дъното на ямата имало стар, изпосталял сляп вълк – овцата паднала при него.
Втрещен, човекът се втурнал към къщи и с влизането казал на жена си:
- Жено, ако знаеш само какво видях! Късметът на един обречен, сакат и сляп вълк му дойде на крака! А аз съм здрав и прав, и не спирам да работя, а късметът ми – никакъв го няма! Ще направя и аз като вълка. Ще легна и няма да стана, докато късметът не ми дойде на крака! Ако е писано, ще дойде. Ако ли не – ще си умра в ямата!
Така и направил, легнал и отказал да става. Жената се затюхкала, че и двамата ще умрат от глад, но дърварят бил непреклонен.
Минава ден, минава втори, а на третата нощ бедният дървар сънувал сън. Събудил се посред нощта, събудил и жена си и ѝ казал:
- Жено! Яви ми се онзи свят дервиш, който, казват, се явявал в пророчески сънища! Той ми каза, че на еди-кое си място има заровено имане!
Дърварят казал точно мястото, а жена му, развълнувана, веднага го накарала да става и да отива да изкопае имането.
- А, не! – отвърнал дърварят. – Няма да стана от миндера! На онзи вълк късметът му дойде под носа му, на крака. Аз чакам и моя! Никъде няма да ходя!
Докато дърварят разказвал за съня си, случило се така, че една тяхна злобна и завистлива съседка се била качила на комина – да ги подслушва. Чула тя за имането и веднага хукнала към къщи, събудила мъжа си, и го пратила да изкопае съкровището. Той веднага отишъл и след известно време се върнал – носел едно голямо гърне. Зарадвани на неочаквано сполетелия ги късмет, двамата отворили капака на гърнето... Но оттам излезли една след друга две огромни змии и се шмугнали по дупките из къщата. Изплашени почти до смърт, двамата подлеци бързо затворили гърнето, защото помислили, че то е пълно със змии, изтичали до къщата на дърваря и пуснали гърнето през комина. То паднало в огнището и – звън на жълтици събудил жената на дърваря!
- Ставай, мъжо! Бързо ставай! Късметът ти май дойде! Чувам звън на злато в огнището! Страх ме е да видя какво става, ела заедно да видим!
- А, не! Трябва да ми дойде на крака! Няма да стана!
И клетата жена, преодолявайки страха си, отишла да види какво става в огнището им. Видяла счупеното гърне и цял куп жълтици и скъпоценности. Събрала ги и ги занесла в краката на мъжа си. Чак тогава той станал – късметът наистина му бил дошъл на крака.
И заживели оттогава двамата в мир и благополучие, а съседите им, като разбрали какво са изпуснали, от завист им се пукнала жлъчката.
Но към всекиго Аллах не е тъй щедър...
...
tretooko.com