Мои разкази
Да видиш Детето в Стареца...
Да видиш Детето в Стареца…
В ранната октомврийска утрин, току по изгрев, чакайки в колата, на светофара на жълтите павета, сред гмеж от забързани, но, разбира се, спрели коли, видях Старец на велосипед. Караше до тротоара, като си помагаше с единия крак, оттласквайки се с него от земята. Възмутените шофьори, покрай които минаваше – разбирам ги, - нервно му бибиткаха и крещяха извътре от колите си, но Старецът се надвесваше към прозорците на возилата, поглеждаше изнервения шофьор в очите и благо му се усмихваше, после продължаваше напред. И шофьорите млъкваха, сякаш успокоени.
Всичко това се случва за по-малко от минута, по време на чакането ми на светофара. Но впоследствие разбрах, че времето се беше разтегнало. Знам ли, може би бях попаднала в някое по-магическо измерение на пространство-времето, защото, по неведоми пътища, видях този старец като дете – това не беше старец, беше едно малко момченце, каращо малко колело. Този малчуган караше околните да се усмихват снизходително…, но и щастливо.
Навремето моята Баба, абсолютна атеистка, често срещаше всякакви непознати хора, които изведнъж започваха да ѝ разправят как са срещнали Бог. Случките бяха най-различни, коя от коя по-интересни, и това се случваше през социализма, а аз бях дете, което пресяваше всичко през ситото на „здравия разум“, но въпреки това приемах, че има вероятност тези хора наистина да са срещнали Бог. Разбира се, още тогава знаех за съществуването на купища психични заболявания и не изключвах и шизофрениите от цялостната схема, но, въпреки това…
Сега пък знам, че има доста химични вещества, които, навлезли в мозъка, също предизвикват такова разтягане на времето… и на пространството, разбира се. Те са едно цяло.
Само че, този Старец не беше химическо вещество, навлязло в мозъка ми – беше си Старец-на-Колело. Съвсем обикновен, поне по съвременните стандарти. Ако някой пещерен човек от Каменната епоха видеше такъв старец – вероятно нямаше да го определи като „обикновен“, не знам.
Знам само, че влязох в ролята на непознатият, който разправяше на Баба за срещата си с Бог. Защото, още докато чаках на светофара, прецених, че може би Старецът бе Бог… Бог, който ми разреши да разтегна пространство-времето и най-вече: позволи ми да видя Стареца като Дете.
А днес е и Петковден, може би Света Петка също има пръст в това преживяване, благодаря, за което!
…
Автор: Соня Петрова – Аеиа
…
Публикувано на: 14 октомври 2022 г.
...
...
