Мои разкази
Жужа - уличното куче
Жужа, уличното куче
Дали тази история се е случила реално, или е художествена измислица, това не е от значение. Всички варианти са възможни, един повече, друг – по-малко.
В гробището при град Спитак, Армения, сред множеството гробове, над които стои една дата, 7 декември 1988 г., има един гроб, увенчан с простичък надпис, без дата, без кръст, съдържащ само едно име: „ЖУЖА“.
Жужа е неугледно улично куче, живее в мазето на един девететажен жилищен блок. Никой не би обърнал внимание на Жужа, тя винаги прилича на бременна бъчва, с несресана козина, често стояща на фъндъци. И не само това! Това куче е недружелюбно, може дори да захапе непознат, ако навлезе в територията, която тя охранява. Но хората от блока я обичат и се грижат за нея. Десетгодишният Рубен от семейство Сарян, които живеят на първия етаж, също обича Жужа и често открадва вкусотии от вечерята си, които после носи на Жужа. Защото тя хляб не приема и си хапва само вкусни мръвки – има множество почитатели, които ѝ ги носят постоянно. А когато Жужа има малки кученца, което се случва много често – дори суровите водопроводчици или техници не смеят да пристъпят в мазето, знаят, че Жужа е там и че не си поплюва! Единствените същества, които Жужа не докосва и дори пази като родна майка – това са децата…
Рубен има малка сестричка, Лала, която е на една годинка и все още не познава Жужа.
На 6 декември 1988, Жужа изглежда буквално побесняла, лае и вие цял ден, неспокойна е, не може да си намери място. Хората я виждат и се чудят защо ли е така, предполагат, че има някакъв проблем с кученцата.
На 7 декември 1988 година, в 11:41 часа през деня … блокът изведнъж рухва! Както се свличат подредени къщички от карти за игра… Кученцата на Жужа са пометени на момента, но тя вижда как малката Лала се свлича към нея по един пролом, образуван между сриващите се бетони. И Жужа остава с детето. Те не знаят какво става, стоят в цепнатината и чакат… През цепнатините се стича вода, Жужа пие от нея, и, вероятно, храни малката Лала със своето мляко. Топли я…
Минават ден, два, три… На четвъртия ден Жужа чува човешки гласове! Започва да лае и да вие! Никой не ѝ обръща внимание – и други кучета лаят, и други котки пищят за помощ, но хората са по-важни…
И тогава Жужа разбира, че трябва да наруши един свой свещен принцип. Разбира, че трябва да отиде отвъд природата си и да направи нещо, което никога не е правила досега, а именно: да ухапе човешко дете! Жужа ухапва малката Лала… И тя започва да реве! Спасителите чуват детски плач – и спасяват Лала, заедно с Жужа! Братчето, Рубен, също е със спасителите – той е бил навън, когато се е случило земетресението. И той, Рубен, виждайки живи Жужа и Лала, единствен се досеща какво точно е станало и как са оцелели под отломките тези две, скъпи за нещо същества – Жужа и Лала.
Семейство Сарян взема при себе си Жужа и тя живее с тях още 12 щастливи години. Когато си заминава от този свят, решават, че Жужа трябва да бъде погребана в човешкото гробище, като герой…
…
(преразказано по четени предания)
…
Автор: Соня Петрова – Аеиа
…
публикувано на: 10 февруари 2023 г.
...
...
