БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК БУКВАЛНО СЪТВОРЯВА РЕАЛНОСТТА
ДУМА = ДУХ + МАтерия
Представям поредното доказателство, разбира се, не научно, а чисто медитативно – условно казано, - че Българският Език е сам по себе си вероятно най-близък до Първичния Език, до този предполагаем Основен Език, на който са говорели Хората преди „Вавилонската Кула“.
Знае се, че преди това хората са били в сговор и разбирателство помежду си, а между думата и нещото, което тя обозначавала, не е имало разлика (последното е мое предположение, не е меродавно, макар че и „Вавилонската кула“ не е научно доказана и се води просто „мит“).
А когато между дума и обозначавано от нея няма разлика - то това директно показва, че, изкажеш ли думата – ти материализираш „нещото“.
Преди да премина по същество, ще припомня, че „езикът“ е една от най-големите мистерии на човечеството – защото, независимо че можем да проследим произхода и корените на различните съвременни думи в прото-езиците, и че можем да групираме различните съвременни езици в определени групи по произход,
ние продължаваме да НЕ ЗНАЕМ кога и как са създадени и наложени за „всеобща употреба“ човешките езици.
Тук веднага ще бъде цитирано началото на Евангелието на Йоан – „В началото бе Словото“ – затова бързам да го цитирам и аз. „
Логосът, или Словото – пораждащият, творящият, сътворяващият Принцип, или Бог, или Абсолют – това е т.нар. в българския превод на Библията „Слово“.
Езикът, оттук – ами това е Действащ Бог!
Неслучайно има толкова учения – тайни и явни, които използват някои определени езици като програмиращ принцип – по същия начин, както съвременните програмисти създават софтуер.
За да създадеш действащ софтуер, ти трябва да владееш хубаво даден програмен език/езици и да ги използваш. Като напишеш програмата – тя е като семе – полагаш я някъде и тя започва да се развива...
Може дори да не е „посята“ никъде в чисто физически и материален аспект – софтуерът не е хардуер.
Софтуерът стои в „пространството“ вечно – условно казано – защото „вечно“ е свързано с някакъв вид време, а софтуерът е нещо безвремево.
Той стои като семе в пространството и чака да попадне на подходяща почва.
И да се върна за малко на ученията и традицииите (като Кабала, например, а и Йога – с нейните „мантри“ –
всъщност между всички учения могат да бъдат направени безброй паралели, което показва,
че:
в началото е имало Едно-Единно Учение –
от което са се разроили всички останали).
Съвременните хора твърдят, че като кажеш нещо – не го материализираш.
Древните заклинания и словесни формули на древни езици (като санскрит, латински, дори „ангелски“) навремето имали силата да материализират, но съвременните езици били изгубили тази древна Сила, която е правела „от думите дела“, така да се каже.
Реално, няма такова нещо!
Защото, всичко, което се случва в нашето общество, се случва именно поради Думите, поради ЕЗика, поради Словото.
Тъй като всички ние, след като се научим да говорим, ставаме напълно зависими от Езика...
Всяко наше действие, всяка наша мисъл се поражда от, във и чрез езика...
„Казана дума – хвърлен камък“ –
е казал българският народ.
Най-интересното и което е основната тема на настоящата публикация е именно думата „ДУМА“.
По време на медитация ми се яви един от невъплътените ми Водачи и ме насочи да проуча малко повече за „дума“.
Реших да го послушам – всъщност, това е началният тласък в това мое медитативно проучване, така да се каже.
Тук в скоби искам да отбележа, че, понеже нямам кирилица на клавиатурата, на която пиша понастоящем, често вместо „м“ натискам „в“ – и „медитация“ често я изписвам като „ВЕДИтация“.
Това е някаква синхронна игра или шега от страна на компютъра – и на програмистите, които са го създали, а защо не и на Всеобщия Разум?
В крайна сметка – всичко води началото си от Него. От Логоса.
Та, само да добавя – ВЕД/ВЕДИ – е корен от санскрит – и значи ЗНАЯ.
Медитация – Ведитация...
Край на скобата – тя е напълно в района на фантастичното – да не помисли някой, че е самата истина.
И след като бях насочена към „дума“, осъзнах, че в този си смисъл, в който е тя на български, в другите езици не присъства.
Повечето славянски езици имат друга дума за „дума“. Основно тя е „слово“.
И фактически само съвременният български използва думата „дума“ в смисъла, който влагат българите – на езикова единица.
На руски „дума“ това значи „мисъл“ – но не се използва в съвременния руски – а само думата за „мисля“, т.е. „дума“ в руския е влязла като глагол, като действаща дума, така да се каже – „думать“ – мисля.
Ето една кратка извадка на английски от онлайн етимологичен речник за думата „duma”:
1865-70; < Russian, Old Russian dúma assembly, council (an early homonym with dúma thought); cognate with Bulgarian dúma word, Slovak duma meditation; Slavic *dum- probably < Gothic dōms judgment (see doom )
Duma /ˈduːmə/
noun (Russian history)
(usually capital) the elective legislative assembly established by Tsar Nicholas II in 1905: overthrown by the Bolsheviks in 1917
2.
(before 1917) any official assembly or council
3.
short for State Duma, the lower chamber of the Russian parliament
Word Origin
C20: from duma thought, of Germanic origin; related to Gothic dōms judgment
Word Origin and History for duma
n. Russian national assembly, 1870 (in reference to city councils; the national one was set up in 1905), literally "thought," from a Germanic source (cf. Gothic doms "judgment," English doom, deem ).
...
И замалко ще надникнем в произхода на съвременната англисйска дума „doom“ –
която, както е видно от горния пасаж, също произлиза от този корен, от готическото dōms (judgment).
Преди това – всеки ще се досети, че и един от най-основните английски глаголи
произлиза от този корен –
глаголът DO – ПРАВЯ.
Doom [doom]
noun
1.
fate or destiny, especially adverse fate; unavoidable ill fortune:
In exile and poverty, he met his doom.
2.
ruin; death:
to fall to one's doom.
3.
a judgment, decision, or sentence, especially an unfavorable one:
The judge pronounced the defendant's doom.
4.
the Last Judgment, at the end of the world.
5.
Obsolete. a statute, enactment, or legal judgment.
verb (used with object)
6.
to destine, especially to an adverse fate.
7.
to pronounce judgment against; condemn.
8.
to ordain or fix as a sentence or fate.
Origin
Middle English/Old English
before 900; Middle English dome, dōm, Old English dōm judgment, law; cognate with Old Norse dōmr, Gothic dōms; compare Sanskrit dhā́man, Greek thémis law; see do1, deem
ВАЖНО! Интересни са значенията на думата "дума" на САНСКРИТ.
Тя се транслитерира на латиница така: dhāman
И значенията ѝ са много, ще изброя няколко: жилище, владение, домейн
(в думата domain също виждаме корена -ДУМ ), седалище на боговете, наслада удоволстви
е, семейство, състояние, начин, режим, форма, власт, сила, величие, закон, правило, установен ред, слава, блясък, светлинен лъч.
...
Related forms
doomy, adjective
predoom, verb (used with object)
self-doomed, adjective
Synonyms
1. See fate. 3. condemnation. 6. predestine.
Dictionary.com Unabridged
Based on the Random House Dictionary, © Random House, Inc. 2015.
Examples from the web for doom
However, the news is not all doom and gloom by a long shot.
Yet contrary to repeated forecasts of doom from orthodox economists, the economy is roaring.
To do nothing is to doom a decent but egocentric species to extinction.
British Dictionary definitions for doom
Doom /duːm/
noun
1.
death or a terrible fate
2.
a judgment or decision
3.
(sometimes capital) another term for the Last Judgment
verb
4.
(transitive) to destine or condemn to death or a terrible fate
Word Origin
Old English dōm; related to Old Norse dōmr judgment, Gothic dōms sentence, Old High German tuom condition, Greek thomos crowd, Sanskrit dhāman custom; see do 1, deem, deed, -dom
Collins English Dictionary - Complete & Unabridged 2012 Digital Edition
© William Collins Sons & Co. Ltd. 1979, 1986 © HarperCollins
Publishers 1998, 2000, 2003, 2005, 2006, 2007, 2009, 2012
Word Origin and History for doom
n.
Old English dom "law, judgment, condemnation," from Proto-Germanic *domaz (cf. Old Saxon and Old Frisian dom, Old Norse domr, Old High German tuom, Gothic doms "judgment, decree"), from PIE root *dhe- (cf. Sanskrit dhaman- "law," Greek themis "law," Lithuanian dome "attention"), literally "to set, put" (see factitious ). A book of laws in Old English was a dombec. Modern sense of "fate, ruin, destruction" is c.1600, from the finality of the Christian Judgment Day.
v.
late 14c., from doom (n.). Related: Doomed ; dooming.
Online Etymology Dictionary, © 2010 Douglas Harper
(бележка на Аеиа –за незапознатите – PIE означава ПРОТО ИНДОЕВРОПЕЙСКИ ЕЗИК)
...
И да продължа –основно за тези, които не разбират горните английски цитати – тях ги давам просто за демонстрация на произхода на думата „ДУМА“.
Видно е, че тази древна дума е свързана по някакъв начин с „отсъждане“, „съд“, „съдба“, „обреченост“.
Да!
Тук отново стигаме до този смисъл, който искам да предам в публикацията (дано не се стори прекалено дълга и досадна!) – ОБ-РЕЧ-ЕНОСТ. Речта те определя по някакъв начин.
Ако приемем, че „дума“ значи „присъда“ – то обречеността и обричането е нещо свързано – отново с езика и отново с основното значение на думата „дума“.
Значението на „дума“ като МИСЪЛ – какво ни казва?
Че на съвременен български ние пряко имаме дума, която значи нещо като „ИЗКАЗАНА МИСЪЛ, ИЛИ – МИСЪЛ, ПРЕТВОРЕНА В СЛОВО“ – ТОВА ИМЕННО Е „ДУМА“.
Мисълта, тази Велика Сила, тази Творяща Сила – на съвременен български си има отделна дума, която пряко показва нейното изконно значение.
В другите езици това значение се е изгубило по една или друга причина.
Което, какво значи, отново?
Че наистина трябва да внимаваме какво мислим и какво изказваме на глас, а и наум – особено, ако говорим български.
Защото, този език, бидейки предполагаемо от мен много близо до Единния Език – е в състояние много лесно да материализира „издуманото“.
На руски издумано ще значи – измислено; а на български – изказано...
Ако отидем малко по-далеч – може дори да усетим, че: изкажеш ли нещо, ти го осъждаш, обричаш, ограничаваш, но и определяш
(слагането на предели – на нас това ни помага да разберем иманентната СЪЩност на нещата, които изследваме – затова определянето никога не бива да е крайно, т.е. то трябва да бъде само работно. Определянето също така е изключително полезно за познавателния ни процес, но, повтарям, ако не е крайно, ако го оставим отворено).
Ето и една допълнитена информация, свързана със СИЛАТА НА ИЗКАЗАНИТЕ ДУМИ:
ИЗРЕЧЕНИТЕ ДУМИ СА ОГЪН, КОЙТО ИЗГАРЯ ИЗРЕЧЕНОТО
И да завърша с „видението“ си –
ДУМА = ДУХ + МАтерия
Прочелите дотук вече ще са наясно какво значи това – но все пак, да дообясня:
На Български Език думата „ДУМА“ показва, че изкажеш ли, макар и едно, СЛОВО – ти моментално правиш комбинация между ДУХ и МАТЕРИЯ.
Разбира се, на СвръхАз-ово ниво всичко е ЕДНО – и такова разграничение няма.
Но в проявения ни, дуалистичен свят, то е основното.
Обаче, за да бъде материализирано нещо, не е достатъчна нито само „материята“, нито само „духа“.
Затова думата „ДУМА“ пряко ни показва, че Езикът, РЕЧевият Език, Словото – то е този Велик Агент, който прави, сътворява и проявява обединението между ДУХ и МАТЕРИЯ.
...
Автор: Соня Петрова – Аеиа
Публикувано на: 12.03.2015г.
"АЗЪТ НА КЪСМЕТА" ИЛИ КЪСМЕТЪТ Е ОСЪЗНАТОСТ
ПАРАДОКСЪТ НА ЧУЖДИЯ ПРОБЛЕМ
АЗБУКАТА КАТО МОСТ НАД БЕЗДНАТА НА ЗАБРАВАТА - АЗБУКАТА, ДРЕВНИЯТ ПРОГРАМЕН КОД
СИЛАТА НА МИСЪЛТА ПРОМЕНЯ СЪДБАТА
...
