ИЗРЕЧЕНИТЕ ДУМИ СА ОГЪН, КОЙТО ИЗГАРЯ ИЗРЕЧЕНОТО
ЗА СИЛАТА НА ИЗПОВЕДТА И НА ИЗРЕЧЕНИТЕ НА ГЛАС ДУМИ
Публикацията е от рубриката „Приложна интуиция за всеки ден“ и разглежда една от най-великите Сили, познати на Човечеството – Езика и говоримата Реч. И в частност – въздействието на езика и начинът му на употреба върху проявения свят, върху индивидуалната реалност на всеки един човек.
Несъмнено, няма да ми омръзне да повтарям всеизвестната истина, че езикът е направил от човека човек. Някои от висшите животни на планетата Земя също имат зачатъци на език, дори се твърди, че делфините и китовете имат много богат език, сравним с този на вида Хомо сапиенс. Но засега това са недоказуеми твърдения, а доколкото делфините и китовете не са създали досега никакъв вид цивилизация, сравнима с тази, създадена от хората, не могат да ползват източници на енергия, които са извън готовите, дадени им от тяхната околна среда (храна, въздух и вода) – то вероятно техният език не може да им служи за предаване на знания през поколенията, не им помага да мислят абстрактно, както е помогнал на хората и поради тази помощ те са започнали да ползват огъня, електричеството, магнетизма, атомната енергия и т.н. Темата е необятна, защото много хора твърдят, че цивилизацията, т.е. общественото устройство, което дава достъп на човека до безброй енергии и машини, впрегнати или създадени от него в процес на развитие на цивилизацията в служба на самия човек и на самото общество, - много хора твърдят, че това огромно развитие всъщност стопирало развитието на сетивата и потенциалите на самия човек, защото го правело мързелив и дори водело до закърняване на „природните“ потенциали на индивида. По този въпрос може да се спори до безкрай. Да, възможно е развитата цивилизация, т.е. развитото технически Човечество да предизвиква закърняване на някои качества и сетива у отделния индивид – но, от друга страна, за да може един индивид да развива допълнително своите потенциали, той трябва да бъде свободен от ежедневната непосилна физическа работа, свързана с набавяне на храна и подслон. Цивилизацията дава възможност на човека да ползва енергии като електричеството например, които да го отменят в извършването на куп ежедневни дейности, които, без електричество, биха му отнели поне половината от наличното му време. Затова личното ми мнение е, че цивилизацията помага на човека в неговото индивидуално духовно развитие. Без високо развита техническа цивилизация, човекът е принуден да се развива само физически – защото трябва да извършва безброй физически дейности, свързани с прякото му оцеляване.
Езикът е дал възможност на хората да мислят абстрактно, т.е. да могат да излязат извън рамките на видимата околна среда и да навлязат в други светове. В наше време и най-висшето животно на Земята като види огън, няма да се досети, че би могло да го използва в своя полза, а ще страни от него и дори ще изпада в огромен страх. Човекът, разбирайки че огънят е нещо страшно и опасно, поради възможността да мисли абстрактно се е досетил, че огънят, макар и велика и смъртоносна сила, би могъл да бъде използван като помощник на човека. Това е само един от безбройните примери. Митът за Прометей е известен на всеки – той е свързан с огъня и с неговото овладяване от човека. Един от най-силните и лесно запомнящи се митове. Прометей е архетип, но тук няма да разискваме това.
Езикът е силата, която е дала възможност на човека да излезе от ВЕЧНОТО ТУК-И-СЕГА, и да направи мост между МИНАЛО-БЪДЕЩЕ. Помнейки миналото, човекът може да предвижда бъдещето. Именно защото се е измъкнал от ТУК И СЕГА. Множество учени от различни дисциплини казват, че животните живеят само в настоящия миг, че за тях няма минало и че не правят прогнози за бъдещето. Сдобил се с езика, човекът е успял да се измъкне от този вечен и безкраен миг, наречен ТУК-СЕГА и се е сдобил със знание за миналото и бъдещето. Човекът така е създал ВРЕМЕТО. Но тук няма да обсъждаме и времето, разбира се.
Неслучайно по-горе споменах Прометей, героят, наказан за вечни времена от Боговете, защото дал на човечеството Огъня. Личното ми възприятие за това велико дело е, че в този мит „огънят“ е алегория за Езика, за Словото. Митът ни казва, че Прометей е дал на хората огъня, но езикът на мита винаги е непряк, алегоричен.
Моят прочит е:
Прометей дал на човека Словото, способността да мисли и с мисълта си да може да пътува из различните Вселени, както и да се отскубне от затвора, наречен „Тук и Сега“. Когато хората получили Езика, наречен Огън, те продължавали да виждат с физическите си очи само „Тук и Сега“, само непосредствената си околна среда. Но, сдобили се с това могъщо оръжие, Езика, хората видели и миналите Времена и Пространства, преминали през Сегашните, и навлезли в Бъдещите. Станали господари на пространство-времето. И макар физическото им тяло да продължавало да бъде затворник на „ТУК-И-СЕГА“, техните ДУХОВНИ ТЕЛА били освободени завинаги! Човешкият Дух бил освободен!
Сега ще направим един голям скок и ще се приземим в самата говорима човешка реч. Както се видя от горното изложение, Езикът вероятно неслучайно е уподобяван на Огън. Огънят дава живот, но го и отнема.
Множество духовни учения и традиции наблягат на важността на мълчанието – т.е. да не се говори. Това също е необятна тема и на нея ще посветим други публикации, а тук във връзка с огнената сила на езика ще разгледам ИЗПОВЕДТА в християнската традиция. Преди това ще направя още един паралел – в Тантра се твърди, че думите изгарят, че ако искаш да изгориш, да унищожиш нещо, трябва да го изговориш. Разбира се, и това е казано преносно, алегорично, но вероятно не е случайно, че християнската църква е приела ИЗПОВЕДТА за важен, очистващ душата ритуал.
Какво се прави при изповед? Човекът изказва на глас всичките си грешки, прегрешения, грехове, грешни или греховни мисли и т.н. Счита се, че с това изказване той се е изчистил и освободил от тях. Изговарянето на греховете ги е изгорило...
Със същата причина обяснявам и народното поверие, че човек не бива да изказва на глас плановете си, както и че не бива да се хвали на глас – за свои добри постижения, независимо какви.
Ще завърша с една мисъл на Свами Нараянананда: „Мисълта – това е велика сила. Всяка дума и всеки звук е сила. С всяка произнесена дума човек губи някаква сила или определено количество енергия. Затова контролът над речта ни носи огромна сила. Той позволява да се запази телесната енергия и да се управлява с лекота умът. Бърборенето отнема много енергия и прави ума нестабилен и неустойчив.“
...
Автор: Соня Петрова – Аеиа
Публикувано на: 23 август 2016 г.
...
ДРУГИ СТАТИИ:
СЪНИЩАТА И СЪНУВАНЕТО – СЪВЕТНИЦИ ОТ ВИСШИ ИЗМЕРЕНИЯ
МУДРАТА НА ЕКСТАЗА: ПОДОБРЯВА НАСТРОЕНИЕТО И ПРЕМАХВА ДЕПРЕСИИ
ПРИРОДНИ ЗАКОНИ НА ТЯЛОТО
ПСАЛОМ 22 – МОЩНО ПОМОЩНО СРЕДСТВО ПРИ ПАНИЧЕСКИ АТАКИ И СТРАХОВА НЕВРОЗА
ЗАЩО ТАКА ЖИВО НИ ИНТЕРЕСУВА КАКВО МИСЛЯТ ДРУГИТЕ?
МЕДИТАЦИЯТА – ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВЪТРЕШНАТА НИ СЪЩНОСТ, ЧАСТ I
ПОГРЕШНО НАСОЧЕНИЯТ СТРАХ - НАЙ-ЛЕСНИЯТ И СИГУРЕН НАЧИН ЗА МАНИПУЛАЦИЯ
....
