ЕЗИКЪТ – СИЛАТА, ПОРАЖДАЩА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА
Или: "Сезам, отвори се!"
Често се твърди, че думите не могат да влияят на материалната среда.
И наистина, те доста често не влияят. Но дали нещо повлиява друго, или не – това е твърде относително и който е напълно сигурен в „да“ или „не“, е много вероятно да греши, освен ако не е същество, което ВИЖДА И УСЕЩА АБСОЛЮТНО ВСИЧКО.
Реално, май почти никой не усеща абсолютно всичко в света. Какво говоря!?! Даже не говоря, а пиша... Дори повечето хора не усещат всичко в „собственото“ си тяло. Не усещаме 99,99 % от биохимичните и елекро-магнитните процеси, които се извършват в него. И то сериозни процеси, които са хиляди в минута… Какво да говорим за цялото Мироздание!
Но нека се върнем на Езика. Тази мистерия, за която никой реално не знае откъде е дошла. Това Божествено средство, което служи за свързваща нишка между Времената, между Поколенията, между Традициите. Този Дар, често пренебрегван от глупците, които твърдят, че той служел само за да можеш да фабрикуваш лъжи, или че основното му предназвачение било да разделя хората - следва веднагическият пример с Вавилонската кула от Тората/Библията. Ето го пасажът – Битие 11:1-9:
***
1 А по цялата земя се употребяваше един език и един говор.
2 И като потеглюваха човеците към изток, намериха поле в Сенаарската земя, гдето се и заселиха.
3 И рекоха си един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал.
4 И рекоха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.
5 А Господ слезе да види града и кулата, които градяха човеците.
6 И рече Господ: Ето, едни люде са, и всички говорят един език; и това е което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да направят.
7 Елате да слезем, и там да разбъркаме езика им, тъй щото един други да не разбират езика си.
8 Така Господ ги разпръсна от там по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града.
9 За това той се наименува Вавилон, защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и от там Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя.
***
Но това са само глупашки глупоразсъждения – защото, реално, езикът обединява. За да се разбираш с някого, трябва да говорите на един език – и в пряк, и в преносен смисъл. Напълно логично е, че това, което обединява – само и единствено то може и да разделя!!!
Повтарям:
ТОВА, КОЕТО ОБЕДИНЯВА – САМО И ЕДИНСТВЕНО ТО МОЖЕ И ДА РАЗДЕЛЯ.
Има, обаче, определени "точки" в нивата на реалност, където става допир и реакция между "езиците" на съответните нива. Защото всяко "ниво" си има определени "езици".
В такъв случай имаме влияние върху материалната среда, посредством езика.
Някои го наричат "чудо".
Други са създали религии и учения, като почнем от Ведическите, преминем през Кабала, и стигнем до незнайно „транс-къде“, които учения се занимават с "езика като инструмент" за опериране между реалностите.
А, да, има и съвременни учения, и напълно практически и прагматични науки, които се занимават с езика и неговата способност да моделира реалността - ако не се лъжа, едно от тях се нарича "Пропаганда", другото е "Реклама".
Конспиративистите и други подобни „коне с капаци“ не виждат почти нищо друго в Езика, освен това, че с него, видите ли, можело основно да се манипулират хората. Всъщност – можеш ли изобщо да манипулираш някого, ако не можеш да говориш? Т.е. – действително без Език няма как да манипулираш. Но, да виждаш само това от този Велик Божествен Дар, да преценяваш Езика само по тази му способност – е същото, като да виждаш в човека само един носител на чревни бактерии…
Мнозина порицават „говоренето“ и пледират за „мълчание“ – но и мълчание не може да има, ако не съществува базата на Езика…
В наше време дори и неграмотните знаят, че компютърните програми се произвеждат чрез различни програмни езици. Ако програмистът сбърка „езиково“, и програмата дава проблеми и не работи както трябва. Обаче, дори и грамотните, доста често пренебрегват Езика, говоримият език, дошъл при нас от незнайно Къде. Можем лесно да си представим и да разберем, че при грешка в програмния език ще има проблеми с практическата работа с програмата, която той е изградил, но не винаги ни е лесно да приемем, че неразбориите и проблемите в нашия живот може да се дължат и на грешки и неправилна употреба на нашия си език. Приемаме езика за даденост, за напълно нормално и извечно допълнение към ежедневния си живот – и покрай неговото постоянно присъствие навсякъде, някак забравяме за неговата, вероятно основна, функция – а именно: построяване и създаване на пряката реалност. На действителността. Какво е „действителност“? Едно от значенията ѝ: ДЕЙСТВАЩА РЕАЛНОСТ.
Някои помнят руската поговорка, често употребявана навремето:
ЕЗИК МОЙ, ДРУГ МОЙ; ЕЗИК МОЙ, ВРАГ МОЙ.
(Език мой, приятел мой; език мой, враг мой.)
Езикът е това единствено средство, което може да ти помогне в твоя конкретен живот, но може и да ти навреди – зависи как и по какъв начин го прилагаш и използваш за създаване на собствената си действителност, на собствената си „действаща реалност“.
Думите построяват света – често обичам да давам следния пример, макар че е спекулация, която ми хрумна преди време, но какво от това?! Може и да не е само спекулация, а да има нещо зад това. Ето го: на английски разликата между „дума“ и „свят“ е само едно „Л“.
WORD
WOR – L –D
А на български пък ми беше хрумнала друга спекулация:
ДУМА = ДУХ + МАТЕРИЯ
Думата, основната езикова единица, обединява с себе си Духа и Материята, т.е. прави действаща, действителна реалността. Създава Света…
Повечето от нас осъзнават основно, че езикът служи за описание на „реалността“. Че Реалността е нещо изначално, а езикът е просто средството, което я описва, което ѝ прави „карта“. Но всичките човешки открития в науките, изкуствата и изобщо, във всяка човешка дейност, са постигнати със силата на мисълта.
А ние, хората, мислим с Език.
С „формулите“ на Езика.
Макар да не знаем откъде произлиза Езикът и кой го е измислил, наложил и разпространил, ние го ползваме ежедневно и ежесекундно.
За малко ще се насочим към генетиката. Не за друго, а за да направим една лека аналогия между гените и думите. Генът е единица информация, която се състои от няколко бази, свързани помежду си в определен порядък (базите - ДНК: аденин, тимин, цитозин, гуанин; РНК: аденин, цитозин, гуанин и урацил). Думата, като основна единица на езика, може да се сравни с гена. Т.е. в езика думата е същото като гена в генетиката. Има много учения, която приемат БУКВАТА за основна единица – и тя наистина е такава – но като аналогия с генетиката БУКВИТЕ приличат повече на БАЗИТЕ и спокойно можем да твърдим, че БУКВАТА в Езика и БАЗАТА в Генетиката са неща, изпълняващи една и съща роля и функция.
Напускаме генетиката, която, между другото, съвсем скоро ще направи огромен пробив в медицината, тъй като вече генетиците са разгадали геномите на повечето туморни образования и на доста други сериозни заболявания, считани досега за почти нелечими. Съвсем скоро, дай Боже, ракът и много други сериозни заболявания ще могат да бъдат много лесно диагностицирани превантивно, а и лекувани успешно – само на базата на генетиката. А ние се насочваме отново към езика и към думата МАНТРА.
Преди нея, обаче, една вметка за повсеместно известното явление, че когато употребяваш дадена дума многократно, особено с цел ругаене, псуване и подобни изрази на лоши емоции – то често се получава така, че заболява твой орган, свързан с думата, която употребяваш с лошо значение (с лошо чувство). Твърди се, че всяка една наша клетка, независимо че няма „главен мозък“, нито дори нервна система – че все пак клетката разбирала езика ни. И, има резон в това – реално, все пак, всяка една биологична клетка е построена със степен на сложност, равняваща се на сложността на 9 милионен град… И човек, който употребява например доста често думата „лайно“, не е изключено да има чести проблеми с червата – от леки до изключително сериозни. Самата ДУМА не е нито лоша, нито добра – важно е чувството, с което я използваш. Оттук, логично е, че ако сме благи, ако употребяваме думите с любов и с добро чувство – то вероятността нашите клетки, респ. органи, да са здрави и в добро състояние, е доста голяма.
Няма да се учудя, ако с този феномен не са свързани и чудесата с нетленните останки на Светците. Знаем, че телата на някои светци се запазват в цялост и след биологичната им смърт. Тленните (нетленните) останки, или мощите на Светците, служат дори като мощно лечебно средство. Телата им, също както телата на билките, се запазват, не изгниват. Само изсъхват – т.е. само водата излиза от тях – останалото не бива изяждано от бактериите, които причиняват гниенето… Но, да обясня защо правя тази аналогия: защото даденият светец е имал само чисти мисли, всяка една негова мисъл, респ. дума, е била с благо звучене и използвана с цел благо – затова и тленното му тяло се е превърнало в нетленно – клетките, подложени изключително на благото въздействие на Езика, са станали безсмъртни, са станали вечни. Между другото, отново едно малко отклонение - на някои славянски езици „тлен“ е кислород. Кислородът изгаря тленното – ако го кажем по друг начин. Клетките на светец, излъчвал и генерирал единствено благи мисли, са неподатливи на изгаряне след неговата физическа смърт…
И да завършим с мантрата. Темата за нея е необятна, затова няма да се разпростираме, а само ще цитираме какво казва онлайн етимологичният речник за тази дума:
Мантра – част от Ведите, която съдържа химни; от Санскрит – мантра-с „свещено послание или текст, заклинание, магическа дума, съвет“; буквално: „инструмент на мисълта“, „инструмент на мисленето“; от прото индоевропейския корен –МEN- “мисля“. Този корен е свързан със санскритската дума МАНАС – българската уикипедия казва следното за мантра и манас:
„Думата мантра е санскритска дума, състояща се от корена man- „manas — съзнание“ и наставката -tra означаваща „инструмент, средство“. Ето защо буквално „мантра“ означава „инструмент на съзнанието“. Мантрите са предназначение за освобождаване на ума от илюзията и материалната обвързаност. Монотонното пеене (напяване) е процес на повтаряне на дадена мантра.“
Още етимологични определения от речника за „мантра“ – специална дума, използвана за медитация.
Спекулативно, както бе посочено по-горе, можем да кажем, че българската дума „ДУМА“ и санскритската дума „МАНТРА“ са едно и също нещо. Мантра значи инструмент на съзнанието, а дума – нещото, което обединява духа и материята… Приликата между тези две неща е видна.
И за завършек, етимологичното определение за английската дума „mind” – тя също произлиза от санскритската „манас“ и от санскритския корен за мисля „MAN”. От този корен произлиза и латинската дума за „ум“ – mens, mentis (същ.) – оттам в български „ментален“. От „манас“ произлиза и думата „мания“ – в съвременните си значения тя носи основно отрицателни конотации, но в древността е била свързана с думата „mantis” – гадател. Човек, който предвижда, вижда, „дивинатор“ – дивин, божествен – човек, който вижда, разчита, разбира Божия Промисъл… В наше време „мантис“ се използва в думи като ХИРОМАНТИЯ, ГЕОМАНТИЯ и др.
На английски МАN значи ЧОВЕК. Една последна спекулация – ако свържем английското МАН с прото индоевропейския корен –МАН- (мисля) – то излиза, че
ЧОВЕК = МИСЛЕЩО СЪЩЕСТВО.
ДАНО!
…
Автор: Соня Петрова - Аеиа
публикувано на: 19 април 2015 г.
...
