ДНЕС Е ОСОБЕН ДЕН – ЕДНО ПРЕКРАСНО ПРЕДЗНАМЕНОВАНИЕ






Рядко се случва да съвпаднат датите на християнските велики празници Възнесение Христово и Св. Св. Константин и Елена.

21 май 2015 година се случва точно това. Възнесение Христово се нарича още Спасовден. На този двоен велик празник празнуват хората, носещи имена: Константин (и производни), Елена (и производни), Спас и Спаска (и производни), Сотир и Сотирка (и производни). Да бъдат честити всички Именици! Със здраве, чест и достойнство да носят имената си!

 

Възнесение Христово се отбелязва винаги 40 дни след Възкресението, след Великден. Винаги се пада в четвъртък и е подвижен празник. През тези 40 дни Христос останал на Земята и проповядвал учението си, подготвял учениците си за тяхната апостолска дейност. Преданието е, че на 40-тия ден събрал всичките си ученици и  последователи, и пред очите им се въздигнал от Елеонската планина към Небето.

 

„А след разговора с тях Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога. Те пък отидоха и проповядваха навсякъде; и Господ им помагаше и подкрепяше словото с личби, от каквито то се придружаваше.“ (Евангелие на Марко, 16:19-20)

 

Иисус събрал всички апостоли им им казал: „… да не напускат Йерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, каза Той, чухте от Мене. Защото Йота е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни.“ (Деяния на апостолите, 1:4-5)

 

По този начин Христос обявил слизането на Светия Дух: „Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светия Дух, и ще бъдете свидетели за Мен в Йерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята. И като рече това, и те Го гледаха, Той се възнесе и облак Го прие от погледа им. И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето, двама човека в бели дрехи застанаха при тях; които и рекоха: Галилеяни, защо стоите, та гледате към небето? Тоя Иисус, който се възнесе от вас на небето, така ще дойде, както Го видяхте да отива на небето.“ (Деяния на апостолите, 1:8-11)

 

В народните митологични представи този ден се нарича Спасовден. Свети Спас е едно предхристиянско божество (такъв светец няма в християнските канони), което спасило Земята и Хората от страшните и смъртоносни огнени светкавици на бог Перун. Спас спасил земята с житен клас в ръка.

 

Вярва се, че от Велики Четвъртък до Спасовден душите от Отвъдното са бродели спокойно из нашия свят – но вече Вратите между двата свята започват да се затварят – притварят. И душите постепенно се прибират, напускат нашия свят. Затова в събота след Възнесение е Черешова задушница.

Важно народно поверие е, че днес, на Спасовден, който е последният Велики Четвъртък за годината, всеки страдащ от тежка болест има шанс да оздравее.

 

А в сряда, преди Спасовден, в света ни идват Русалките, митични същества, които росят нивите и посевите, така щото те да дадат добър плод. Росенът е русалското биле, с което русалките кичат косите си. Счита се, че който болен тази нощ преспи под росен, ще бъде излекуван от Русалките – тъй като това е тяхното Цвете, те го берат и му се радват, и са доброжелателно настроени към човек, когото видят при своето цвете.

 

Народът вярва, че това са дните, в които нивите и посевите празнуват своето бракосъчетание и магията на оплождането. Вярва се, че Русалките ръсят с роса и вълшебно семе нивите, а нивите са отворени за дивното русалско плодородие и поглъщат семето, посято от тях.

 

Аналогично – човек в тези дни трябва да бъде с отворен и възприемащ дух – за да даде добра почва за поникване на Божественото в себе си.

 

Още повече, че днешният Спасовден съвпада с Огнения празник на Константин и Елена. За него няма да се впускам в християнските писания и канони – и той, както и повечето християнски празници, е надграден над езически ритуали и тайнства, идващи от незнайните дълбини на пространство-времето.

 

Свети Спас, спасил ни от Небесния Огън, днес се съюзява със същия този Огън. Защото 21 май е Ден на Слънцето – а земният огън се счита за проява на Слънцето на Земята.

 

Струва ми се, че това е знак свише – че настъпва времето, когато Човекът няма да бъде враг с Небесния Огън, а ще застане на равна нога с него, и, почитайки неговата Божественост, ще съумее да го приложи за Доброто на Земята.

 

Защото Божественото дава и Живот, и Смърт. Реално, ако излезем извън дуалността, Живот-Смърт са едно неразделно Цяло. За всеки е видно с просто око – ако няма живот, не би могло да има и смърт. Дори вече доста смелчаци заявяват категорично: СМЪРТ НЯМА!

 

Със същия успех биха могли да кажат, разбира се, и : ЖИВОТ НЯМА!

 

Лично за себе си съм нарекла това велико явление ЖИВОТОСМЪРТ.

 

То е нещо като пространство-времето на Айнщайн – едно цяло – няма отделно пространство и отделно време.

 

Има една легенда за Свещения Жертвен Елен, която също е свързана с дните на Огъня и конкретно с празника на Свети Константин и Света Елена. Самоволната жертва, казват, била най-скъпа на Бога. Имало един елен, който всяка година на деня на Константин и Елена слизал от планината при хората и се давал доброволно да го жертват. Една година, обаче, той закъснял, защото трябвало да нахрани малките си. Когато слязъл, хората не изчакали да си отпочине, а както бил изтощен и потен, го принесли в жертва.  Заклали го в това състояние, не отдали почит на светостта на неговата жертва. Оттогава този Елен престанал да идва, с неговия отказ секнало и плодородието по човешките земи.

 

Учени, които са изследвали нестинарството, твърдят, че отдавна нестинарите не били получавали „обземане“ свише – т.е. те могат да ходят по живия огън, могат да правят шоу по увеселителни заведения по черноморското крайбрежие, но не биват осенвани от Висшите Сили, от Светците. Защото навремето, когато нестинар навлизал в жаравата, често бивал обземан от тези Сили и можел да прави точни предсказания за бъдещето на народа си. Как да не си помисли човек, че Светците, подобно на Елена от предишната легенда, са се оттеглили от човешкия род и от човешките дела.

 

Снощи имах видение, без да го очаквам – един ослепително блестящ Елен… Излъчваше Мир, нищо повече. Понякога елените са агресивни, защото това са животни на Силата… Но този, носейки се грациозно над Земята, сякаш ръсеше Сила, която Сила бе Мир!

 

Възможно е Еленът да е решил да ни даде втори шанс.

 

Дай Боже!

 

…

 

Автор: Соня Петрова - Аеиа

 

 


 











...

Политика за поверителност

Политика за бисквитки