КАКВО МИСЛИШ ЗА МЕН?
Милиарди човешки души са задавали и продължават да задават този въпрос. Дали е случайно?
Дали е свързано с извечното и вградено в духовните ни гени мистериозно знание за силата на мисълта. За този неведом, но въртящ света инструмент на Ума – Мисълта. Вероятно, донякъде, да, свързано е и с това. Свързано е и с Вечното Единство, чиято земна проява е вечният стремеж към Единение (на разединени цялости). Нещата, както винаги, са комплексни. Не съществува самостоятелна и самодостатъчна система – всичко е свързано с всичко.
Колкото и да сме самостоятелни единици, колкото и да е силно т.нар. наше „его“, винаги има едно желание да се погледнем през очите на Другия, на Другите. Дали този поглед ще ни свърже с тях, дали посредством него ще усетим, че „всъщност, Аз и Ти сме Едно.“, или ще ни раздели напълно – това не е от значение. Важен е стремежът. Щом го има, значи той има в себе си определени смисли и цели.
Тук ще разгледам темата само от един аспект – а именно:
ТОВА, КОЕТО ТИ МИСЛИШ ЗА МЕН – АЗ ЛИ СЪМ?
Всеки човек има изградено мнение за хората, които познава (пряко или непряко). Това си е напълно в реда на нещата. Всеки може да храни различни мисли по отношение на друг. Те могат да са добри, могат и да са лоши. Не това е от значение.
Най-важното е да осъзнаваме, че мислите, които имаме по отношение на даден човек, НЕ СА този човек.
Много хора бъркат своите мисли за даден човек със самия човек. Също немалко хора смятат, че техните мисли за определен човек са всъщност ИСТИНАТА ЗА НЕГО. Което, реално, е пълен абсурд. Това, повтарям, са си просто мисли. Нито Е самият човек, нито Е някаква ИСТИНА за него.
Обаче, от тази заблуда, че мислите ни са „истината“, могат да произлязат много абсурдни ситуации – някои например се мислят за много откровени и казващи „истината“, когато кажат пред някого в прав текст какво мислят за него. Ако това, което мислят е добро – донякъде добре. Но, ако е лошо – настъпват разриви, караници, проблеми, разлюбване и прочие.
Реално, като че ли повечето хора не са много добронамерени към повечето други хора – и съответно не питаят особено добри мисли по отношение на тях. Но, въпреки това, някак очакваме другите да мислят добри неща за нас, без ние да го правим по отношение на тях. И като разберем, че и другите са същите като нас, и че ни мислят за глупави, лоши, тарикати, мръсници, тъпи, идиоти и т.н. – някак се засягаме. А не би трябвало!
Да, мисълта е велика сила, мисълта създава, сътворява, построява, поддържа и разрушава света!
И, отново, да! Ако всички мислят за теб, че си лош – ти наистина си лош. Дали си станал такъв заради масовата мисъл, или ти си я генерирал тази масова мисъл, защото априори си такъв – не е от значение. В случая е важна материално-психичната проява в света на твоята лошотия.
Но това изобщо не значи, че ако съседката мисли за теб, че си тъпа, то ти наистина си тъпа.
Това е ЕДИНСТВЕНО И САМО МИСЪЛ НА СЪСЕДКАТА. ТАЗИ НЕЙНА МИСЪЛ КАСАЕ ЕДИНСТВЕНО НЕЯ. ТИ, ДОРИ ДА СИ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО УМНА – ТОЗИ ТВОЙ УМ НИКОГА НЯМА ДА БЪДЕ В ПОМОЩ ИЛИ В ПОЛЗА НА ТВОЯТА СЪСЕДКА. ЗАЩОТО ЗА НЕЯ ТИ СИ ТЪПА. ТАКА, РЕАЛНО, ГУБИ ЕДИНСТВЕНО ЗЛОНАМЕРЕНАТА СЪСЕДКА – НИКОЙ ДРУГ… СЪС СВОЯТА МИСЪЛ ТЯ Е СЪЗДАЛА ЕДНА СВОЯ ТЪПА СЪСЕДКА. СЪС СВОЯТА МИСЪЛ ТАЗИ ЖЕНА СИ Е СЪЗДАЛА ЕДНА СРЕДА ОТ ТЪПИ ХОРА. Е, за всеки е ясно, че, създавайки си сам такава среда – сам и ще патиш от нея. Това, между другото е и демонстрация как нашите мисли и начинът ни на мислене създават нашия свят. Личният ни свят.
Не е случайно, че повечето духовни учители съветват да не мислим лошо за другите, за ближните. Защото – не ближният е това, което ти мислиш за него – а ти просто си това, което мислиш. Твоите мисли касаят единствено теб. Те ти отварят или затварят света. Те ти показват или скриват възможностите, които щедро ти предоставя този свят – винаги!
Да имаш свобода на мисълта – това е всъщност свободната воля. Даден ти е Светът – пък вече как ще го приемеш – си зависи от теб. Дадена ти е съседка – каква ще е тя – зависи си от теб. Каква ще е тя за теб, разбира се… (За самата себе си – съседката, ако е умна, ще си е умна и ще си извлича ползи от своя ум – така косвено ще бъде полезна и за други хора, и така до безкрай.)
Обаче, да приемем, че въображаемата жена, чиято съседка я мисли за тъпа, разбере това и вземе, че го приеме навътре! Ами – възможно е наистина да стане тъпа (дори иначе да ее умна!). Това отново е демонстрация на силата на мисълта и нейното влияние върху проявената вселена.
Болезненото понякога желание да разберем какво мислят другите за нас, може да ни докара безброй бели. Само един изграден и силен характер няма да се засегне от обидата или няма да се поласкае от ласкателството или похвалата – и само един силен характер ще приеме тези неща „просто за мисли“. А силният е този, който не мисли лошо за ближните. Само силният може да си позволи това – и то не да си го позволи, а направо да го прилага.
Едно забавно сравнение за споделянето на това какво точно мислим за другите е следното:
Ако мислим добри неща за човека и му ги споделим откровено – това е като да му подарим красиви и уханни цветя.
Ако мислим лоши неща и му ги споделим откровено – това е като да сме си избърсали оцапаните задни части с гащи и да ги наврем в този им вид в носа на човека, пред когото откровеничим.
Всеки сам ще се досети какви биха били логичните реакции и последствия на тези „откровения“. Така де, народът е казал: Блага дума – железни врата отваря… (А думата е озвучена мисъл)…
Като заключение, можем да направим следните изводи. Има два пътя:
Ако напълно приемеш чуждите мисли за теб – да, ТЕЗИ МИСЛИ, това СИ ТИ.
Ако приемеш чуждите мисли за теб просто като мисли: не, това НЕ СИ ТИ – това са просто чужди мисли.
…
Автор: Соня Петрова - Аеиа
...
