ЦИНИЗМЪТ – ФРАПИРАЩ ПРИМЕР ДОКЪДЕ ВОДИ ЗАЛИТАНЕТО В КРАЙНОСТИ
Съвременният цинизъм, и изобщо, съвременното разбиране за цинизъм няма нищо общо с учението на философите-циници от Античността.
Така да се каже, съвременният циник е просто един невеж, обезверен и разочарован всезнайко, който всъщност не знае, че нищо не знае, но отрича всичко априори. Докато античните циници са били знаещи и мъдри философи, пред които са се прекланяли всички и от които са черпели знания и опит мъдри и невежи.
Ако мисълта и съзнанието на съвременния циник са твърде ограничени и малки, то за древните циници може да се каже обратното – те са били известни с широкообхватността на мисленето си и с голямото си съзнание.
Колкото по-голямо е съзнанието, толкова по-голямо е и осъзнаването. Обратното също е валидно. И се получава една смешна сметка: съвременен циник – малко съзнание – малко осъзнаване.
Учението на древните философи циници е система, обхващаща цялата Вселена – както и всяка друга голяма философия.
Съвременните циници са взели само част от античната цинична система – и са разработили и развили само взетата част. Оттук и вопиющата разлика между мисленето на древните циници и това на днешните. И тази разлика, повтарям, е в обхватността на съзнанието, на мисленето.
Първият античен философ, който се счита за основател на школата на циниците, е Антистен (445 г. пр. Хр. – 365 г. пр. Хр.). Антистен е ученик на Сократ, т.е. може да се каже, че цинизмът в Античността води началото си от Сократ, макар Сократ да не се води циник, тъй като той не е практикувал аскетизъм. И докато Сократ казва „Аз знам, че нищо не знам.“, то съвременният циник казва нещо от вида на: „Аз знам всичко“, мислейки, че това е същото твърдение, като това на Сократ, но просто изказано по различен начин.
Античният философ Диоген, който живеел в бъчва и носел фенер посред бял ден, твърдейки, че с него търси човека, е ученик на Антистен. Диоген е философът, който се превръща в архетип за циник, защото той довежда учението на циниците до една от неговите крайности – Диоген първи раздава имуществото си и започва да прокламира живот без материални притежания.
Преди да продължа, ще вметна, че това е и една от основните разлики между античната и съвременната философия – по принцип. Докато древните са живеели напълно практически според своята философия, т.е. всяко едно философско учение не е било само теория, а е било основно реална практика, то съвременните философски системи, - като към тях включвам и религиозните, защото повечето от действащите религии са взели за основа различни философии, - са основно само теоретични. Това, разбира се, води пряко до разминаване между думи и дела. Защото мнозинството от поддръжниците на различните съвременни философии се изкушават, като виждат, че има огромна разлика между теория и практика – и започват да си позволяват да говорят едно, а да правят друго. Затова и някои от служителите на различните религиозни системи проповядват живот в скромност, а самите те тънат в материален разкош. Т.е. една философия е жива, само ако се живее. Философията трябва да се живее пряко. Ако тя стане такава само на думи – тази философия е мъртва и служи само за заблуда на човешките души и разуми…
Какво са проповядвали и според какви разбирания са живеели философите циници в Античността? Най-общо, тяхното учение е казвало, че целта на живота е той да се живее в добродетели, в съгласие и хармония с природата. Циниците са твърдели, че човекът, като разумно същество, би могъл да получи щастие, посредством строго и сериозно обучение и като живее по начин, естествен за човешко същество. Начинът на живот, естествен за човешко същество, според циниците е като бъдат премахнати всички желания за богатство, секс, власт и слава. Човек трябва да води обикновен живот, свободен от желания и притежания. Циниците отхвърлят някои от социалните ценности, за които се вярвало, че водят до щастие – такива като амбиция, власт, пари, и най-вече алчност. Една от известните им черти е БЕЗСРАМИЕТО, с което отричат общоприетите ценности.
Именно това философско учение с практическа насоченост, е доведено до своя апогей от Диоген. Но Диоген няма нищо общо с облика и същността на съвременния циник. Докато Диоген е живеел, строго придържайки се към своите идеали и към основите на своето учение, отказвайки да се съобразява с наложените от обществото норми и правила, то съвременният циник живее напълно в синхрон с общоприетите норми и начин на живот, а отрича всичко като глупаво и безсмислено само на думи. Когато на думи си един, а на дела – съвсем друг – то ти си просто един бърборко… Който не може да направи нищо съществено. Бърборко, превърнал Силата на Словото в празни думи. Докато в Древността Силата на Словото е значела Дела и Реализации.
Циници, раздали своето имущество, и преживяващи с просия и проповеди, можело да се видят от времето на Диоген, до възхода на Римската империя. Отвреме навреме през историята се появявали идеите на циниците – за скромен живот, усърдна аскеза (упражняване) и хармония с естеството и природата.
Лично аз правя аналогия между шиваистите, просещите последователи на Шива, йогите аскети, с техните сурови йогистки и тантристки практики, и древните циници. И не само между тях. Изобщо, в Древността народите и хората, макар че не са имали съвременните транспортни връзки и електронна глобализация - някак са били по-смесени, по единни. Реално, държавите, които съществуват в наше време, са държави само от няколко века… Подобно е и с народите…
Много историци пък наричат Иисус Христос – еврейски циник. Учените правят аналогии между учението на Иисус Христос и това на циниците. Някои изявени изследователи смятат, че Документ Q, предполагаемият общ източник на евангелията на Матей и Лука, има силни прилики с учението на циниците. ( виж: Leif Vaage, (1994), Galilean Upstarts: Jesus' First Followers According to Q. TPI; F. Gerald Downing, (1992), Cynics and Christian Origins. T. & T. Clark.)
Изследователите и търсачите на историческия Иисус Христос са установили, че по негово време Галилея е била област, в която елинистическите идеи били смесени с юдейските традиция и мисъл. Град Гадара, намиращ се на един ден път пеша от Назарет, е бил известен като център на циничната философия.
Ранното християнство също има много аналогии и предполагаеми заемки от практиките на циниците, като сравняват подлаганите на мъчения циници, които говорели против властта, с мъчениците-християни, а също и скитащите християнски монаси-просяци със скитниците-философи.
Изобщо, и в древността, и в ранното християнство, школата и учението на циниците са имали огромна роля и влияние, като са възвисявали и подобрявали цялостно човешкия дух и в частност – човешкото общество и човешките цивилизационни ценности и приоритети. В наше време циничните идея са се изродили до неузнаваемост, като съвременният цинизъм се изразява основно в: поведение или състояние на ума, характеризиращо се с общо и цялостно недоверие към мотивите на другите. Съвременният цинизъм притежава генерализирано безверие и липса на надежда в човешкия вид, като циникът разглежда всяка нова идея като невъзможна, продиктувана от долна амбиция или просто безумна и смешна. Много хора бъркат неправомерно и неправилно циник със скептик. Между тези два вида човешки нагласи и гледни точки има огромна разлика, но тя няма да бъде разглеждана в настоящата статия.
Възможно е съвременното разбиране за цинизъм просто да е един конкретен жив пример как се изражда една добра и силна идея, когато остава само на думи, и не се реализира в проявения свят. Но пък е възможно и друго – просто цинизмът да си е свършил работата, да е преобразил човека и обществото му, да ни е довел до по-високо и по-осъзнавано ниво, и сега да е настъпило времето за Раждането на Новата концепция…
Затова и съвременните циници са хора с ограничени хоризонти…
…
Автор: Соня Петрова - Аеиа
публикувано на: 12.08.2015г.
...
23 МИСЛИ НА ПАРАЦЕЛЗ
21 ИНТЕРЕСНИ ФАКТА ОТ ПСИХОЛОГИЯТА
ЕДНА ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ЛЪЖИ: ПЛЪТТА Е ТЛЕННА
КОГАТО ШЕСТОТО И СЕДМОТО ЧУВСТВО СЕ СРЕЩНАТ
...
