ДОВЕРИЕТО – БОЖЕСТВЕНАТА ИСКРА, КОЯТО КАРА НЕЩАТА ДА СЕ СЛУЧВАТ

Или – за да постигнеш ВЯРА, с която да местиш планини, трябва първо да си стигнал до ДОВЕРИЕТО.

За да прекрачиш във ВЯРАТА, задължително преди това трябва да имаш доверие, да си стъпил в доверието.

Често казват: ами нали нещата в областта на Духа не се подчиняват на Нютоновите закони? Нали при тях важат по-скоро законите на квантовата физика? Т.е. за какво ти трябва да си стигнал до точка А, за да можеш да достигнеш точка Б? Не можеш ли да направиш един квантов скок – и така да преминеш безвремево и безпространствено разстоянието между които и да е точки, и да пристигнеш точно там, където искаш?

Възможно е и да може по този начин. Но, ако трябва да бъде изказано образно, струва ми се, че именно ТОЧКАТА НА ДОВЕРИЕТО, или ПРОСТРАНСТВОТО НА ДОВЕРИЕТО е този предполагаем континуум, от който са възможни и обикновени, и квантови скокове към ВЯРАТА.

ПРОСТРАНСТВОТО НА ДОВЕРИЕТО е минималното изискване, което има към теб Вселената, за да те допусне да скачаш квантово. Или, казано по друг начин, ПРОСТРАНСТВОТО НА ДОВЕРИЕТО е „условие, без което не може“ – sine qua non, conditio sine qua non – ако ползваме термини от римското право. Разбира се, термините и думите са само илюстратори на мисълта, на идеята. Нейни дрехи. Идеята рядко може да бъде видяна или почувствана от човек, ако не е облечена в думи. Затова и често човек може да се заблуди и изобщо да не разбере, че край него е минала Идея – тя може да е облечена зле и да не ѝ личи по дрехите каква е. Да не ѝ личи, че е Идея. По същия начин може да се случи и обратното – човек да се заблуди от хубавите дрехи, и да вземе някоя тривиална мисъл за Идея. Но това е безкрайна тема, с безброй вариации и с невъзможност да се определи кое е първото – кокошката или яйцето. Защото някои твърдят, че думите са неразделна част от мисълта, от идеята. Разбира се, тук няма да правим и разбор „що е мисъл“ и „що е идея“- много често това са синоними на едно и също явление. Но тук основната тема е ДОВЕРИЕТО- затова се връщаме към него.

И така, всеки иска да има вяра, с която да може да мести планини, но далеч не всеки осъзнава, че това явление, ВЯРАТА, която мести планини, е нещо мистериозно и далеч не определено и доказано от съвременната човешка мисъл, както и от науката ни. Затова тук просто ще изложа своите изводи и наблюдения, както и някои убеждения в тази връзка, без претенции за каквото и да било. Това е само едно споделяне. Ако някому е полезно – добре дошло! Ако не – просто да отмине.

Ще започна със звучащото в наши дни неприятно изискване, учениците на гуру в йога да му имат пълно доверие и пълно послушание. Множество от Великите йогини – и съвременни, и от близкото и далечното минало, - настояват, че това задължително трябва да е така. Че ученикът е длъжен да вярва на своя гуру, дори да вижда гуру-то да пиянства и да се разпищолва в кръчмата, или да се държи непристойно някъде другаде! Звучи абсурдно и смешно. А и в наше време почти няма „гуру“ – ако някой учи йога, най-често ролята на гуру е взета от инструктора, който е нещо не по-различно от треньор по някакъв спорт. Всъщност, не това е основната тема, затова се връщам на гореспоменатата насока към учениците.

Защо ученикът трябва да вярва безпрекословно на гуру? Моят отговор е следният: това изискване съвсем не лежи върху някакви долни цели, учениците да бъдат подчинени и превърнати в безгласни изпълнители на повелите на учителя си. Съвсем не! Просто Мъдрите са знаели и знаят, че:

АКО УЧЕНИК НЯМА ДОВЕРИЕ КЪМ УЧИТЕЛЯ СИ – ТО ТОЗИ УЧЕНИК НИЩО НЯМА ДА НАУЧИ ОТ ТОЗИ УЧИТЕЛ.

Колкото и учителят да е знаещ, можещ, образован и умеещ да предава своите знания и умения – ако ученикът подходи първоначално с недоверие към него – то учителят няма да успее да предаде нищо от своите знания на такъв ученик. Затова всякакви по-нататъшни действия се обезсмислят.

Ето защо, дори гуру да взема пари или други отплати за това, че обучава – един истински гуру никога няма да приеме за свой ученик човек, който му няма доверие. Дори този човек да е склонен да си плати скъпо и прескъпо. Гуру знае, че дори всичките богатства на земята да му предложи този ученик – то с тях той няма да си купи и нанограм знание или шактипат (благодат) от гуру. А с това ще бъде опорочено самото Знание – ако гуру приеме за ученик човек, който му няма доверие – то така той ще сложи петно върху Учението! Защото ще е взел отплата, а няма да е в състояние да даде нищо в замяна, колкото и да е искал. Няма да е в състояние да обучи този ученик. Доверието е нещо като катализатор на ученето. Без доверие в учителя, учене не може да се осъществи.

Същото се отнася и за доверието към лекаря. Колкото и да е велик, знаещ и можещ един лекар – той няма да успее да излекува болния, ако болният няма доверие в лекаря. Доверието е „условието, без което не може“ – кондицио сине ква нон.

В света съществуват също и велики, гениални автори на литературни произведения. Автори, повлияли и помогнали на милиони хора и Аз-ове да се възвисят по стълбата на Духа. Но, ако човек няма доверие към такъв автор – колкото и да го чете този автор, нищичко от идеите му няма да му повлияе, няма да го възвиси.

Няма как да не се спра за малко и на ЛЮБОВТА МЕЖДУ ДВАМА ДУШИ. За да се осъществи тази любов, първоначално е задължително да има доверие! Взаимно. Няма ли я тази първоначална искра – любовта никога няма да може да се осъществи. И тези хора ще бъдат убедени до края на живота си, че любовта между двама души е само една красива, литературна алегория или фикция. Защото не са успели да влязат в ПРОСТРАНСТВОТО НА ДОВЕРИЕТО. Откъдето квантовият скок към Любовта е напълно възможен.

Доверието е условието за Вярата, Надеждата и Любовта. А по-късно – и за Мъдростта.

Логично, от тук минаваме и на доверието в себе си, към себе си. Нашият вътрешен учител, нашият СвръхАз, нашият истински Гуру – това сме самите ние. Но в случая, егото, обикновеният, ежедневен Аз, трябва да има доверие в СвръхАз-а. Без да го познава предварително. Липсва ли това първоначално доверие – то ние няма как да влезем в ПРОСТРАНСТВОТО НА ДОВЕРИЕТО – откъдето бихме могли да навлезем във ВЯРАТА, КОЯТО МЕСТИ ПЛАНИНИ.

ДОВЕРИЕ – СТИГНАЛ СИ ДО ВЯРАТА…

Скокът от там е лесен.

…

Автор: Соня Петрова - Аеиа

публикувано на: 19 октомври 2015 г.