АКО ДАДЕНО ЯВЛЕНИЕ ИМА ЛОГИЧНО ОБЯСНЕНИЕ, ТОВА НЕ ЗНАЧИ, ЧЕ ТО НЕ Е ЧУДО
Оперативният ни УМ, условно наречен така, обича да си обяснява всичко.
Това, разбира се, е лъжливо обяснение.
Напълно илюзорно.
Дори да е изцяло издържано по законите на логиката и рациото.
Не за друго, а защото умът се лъже сам себе си, че, ако си обясни по логичен път дадено явление, то той вече познава ЦЯЛОТО ЯВЛЕНИЕ.
ЛОГИЧНОТО ОБЯСНЕНИЕ НА ЯВЛЕНИЕТО Е САМО ЕДИН-ЕДИНСТВЕН АСПЕКТ ОТ СЪЩОТО ТОВА ЯВЛЕНИЕ.
Понятията и разбирането на думите „логичен“ и „рационален“ се преплитат до голяма степен, макар че не са съвсем едно и също нещо, но условно тук ще приемем, че повечето хора, като кажат „логично“, подразбират и „рационално“.
Рацио (на латински: ratio) значи РАЗУМ. На латински думата за „ум“ е – mens, mentis, m, - от там думи като „ментален“, „манталитет“ и подобни.
Лично аз, за себе си, обичам да правя следното разграничаване между РАЗУМ и УМ.
УМ – тази част от моето Съзнание, която оперира в проявената ми реалност и действителност, която се ориентира в нея, която разграничава едно нещо от друго, която търси и намира доказателства за разглежданите явления, и която се чувства спокойна, когато има ОБЯСНЕНИЕ за даденото явление от проявената реалност.
Ако УМЪТ няма обяснение – той или напълно игнорира явлението, защото има склонност да казва като шопа, когато за първи път видял жираф:
„Такова животно нема!“,
или го слага в графата „необяснени неща, които или след време ще бъдат обяснени, или са мои халюцинации, които не съществуват.“
От тук е видно, че този УМ е изцяло зависим от натрупаните знания и опит.
Ако той не нае нещо, или не се е сблъсквал преди това с него – огромна е вероятността дори да не го забележи, какво остава да си направи обяснение за непознатото нещо! Затова мнозина мъдреци твърдят, че
ВИЖДАМЕ САМО ТОВА, КОЕТО ЗНАЕМ.
Разбира се, те имат предвид, че и чуваме, и усещаме, и дори помирисваме или вкусваме само познати неща.
Тъй като ЗРЕНИЕТО като процент е най-използваното от човека сетиво, поради това, когато стане дума за сетива, „виждането“ се споменава най-често.
Но това са подробности.
УМЪТ Е СКЛОНЕН ДА РАБОТИ ЕДИНСТВЕНО И САМО С ВЕЧЕ ПОЗНАТИ НЕЩА.
Умът, разбира се, може да научава постоянно нови неща, и те да влизат в неговата база-данни, за по-нататъшни ЛОГИЧНИ ОБЯСНЕНИЯ НА РЕАЛНОСТТА.
Но УМЪТ приема да учи нови неща, почти единствено и само, когато те му биват казвани, показвани, представяни от ИЗТОЧНИК, КОЙТО Е ПРИЗНАТ ЗА ЛОГИЧЕН В ОБЩЕСТВОТО.
ОТ източник, който е „набеден“ от обществото, че е меродавен, че е достоен за доверие.
Т.е. УМЪТ ИМА ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ КЪМ ИЗТОЧНИЦИТЕ НА ЗНАНИЕ.
Ако той попадне на източник, който не е признат за достоверен – УМЪТ няма да научи нищо от него. Дори този източник всъщност да е САМИЯТ АБСОЛЮТ.
Това, разбира се, е казано хумористично, но схемата на УМА е такава:
УМЪТ ДЕЙСТВА ЧРЕЗ ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ.
Тези предразсъдъци са издиктувани от неговия предишен познавателен опит. Видно е, че по този начин
САМИТЕ ЗНАНИЯ ОГРАНИЧАВАТ УМА.
Да, това звучи доста абсурдно, защото, реално, знанията разширяват ума. И, да, наистина го разширяват.
Но само в определено отношение!
Разширяват го дотолкова, доколкото той, вече научил нещо, когато пак срещне това нещо, ще го разпознае и няма да го игнорира или да го обяви за несъществуващо.
Затова наричам УМА – ОПЕРАТИВЕН, ЕЖЕДНЕВЕН УМ – този, който ми помага да се ориентирам в непосредствената си действителност и реалност.
УМЪТ Е ТАЗИ ЧАСТ ОТ НАШЕТО СЪЗНАНИЕ, КОЯТО ТРУПА ЗНАНИЯ, НО ЗАЕДНО С ТЯХ – ТРУПА И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ.
При Ума се получава следната схема:
КОЛКОТО ПОВЕЧЕ ЗНАНИЯ, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ.
И стигаме до РАЗУМА.
РАЗУМЪТ Е ТАЗИ ЧАСТ ОТ НАШЕТО СЪЗНАНИЕ, КОЯТО НАЗХВЪРЛЯ ЗНАНИЯТА И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИТЕ.
Може също да се каже, че Разумът е самото Съзнание – въпрос на терминология и на консенсусно назоваване на нещата.
Ако за ума ЗНАНИЯТА СА ВИД ОГРАДА, КОЯТО ТОЙ НЕ МОЖЕ ДА ПРЕСКОЧИ И ПОЧТИ НИКОГА НЕ ПРЕСКАЧА ПО СВОЯ ВОЛЯ, ТО ЗА РАЗУМА ЗНАНИЯТА СА ОГРАДАТА, КОЯТО ТОЙ ПРЕСКАЧА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО.
Затова, колкото повече знания има човек, ако той може да отиде ОТВЪД УМА, и да работи основно с РАЗУМА – ТО ТОЙ ПОСТОЯННО ЩЕ ОТКРИВА НОВИ И НОВИ НЕЩА, НОВИ И НОВИ ВРЪЗКИ МЕЖДУ НЕЩАТА, и т.н.
Т.е. ако УМЪТ бива ограничаван от знанията, то РАУМЪТ се разширява от тях.
Всички откриватели - независимо дали в науката, в духовното, дори в ежедневието – са хора, които работят основно със своя РАЗУМ.
Ето накратко разликата между отношенията ЗНАНИЯ:УМ и ЗНАНИЯ:РАЗУМ -
1) ЗНАНИЯТА ПРЕДИЗВИКВАТ ГЕНЕРИРАНЕ НА ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ В УМА И ГО ОГРАНИЧАВАТ ПО ЕСТЕСТВЕН ПЪТ.
2) ЗНАНИЯТА ПРЕДИЗВИКВАТ РАЗШИРЯВАНЕ НА РАЗУМА.
Видно е огромната разлика между тези две явления: УМ и РАЗУМ.
Условно казано: УМЪТ обича да си стои в удобното лоно на ЛОГИКАТА.
И изключително рядко може да излезе от него.
А РАЗУМЪТ винаги приема ЛОГИКАТА като поредната ограда, която той държи да прескочи – за да види какво има оттатък нея.
Разумът е тази Сила, която има смелостта да надникне ОТВЪД ЛОГИКАТА.
УМЪТ приема ЛОГИКАТА като КРАЙНИЯ ПРЕДЕЛ НА ЯВЛЕНИЕТО.
РАЗУМЪТ приема ЛОГИКАТА като ОГРАДА, КОЯТО ГО ДЕЛИ ОТ ИСТИНСКАТА СЪЩНОСТ НА ЯВЛЕНИЕТО.
Образно, ако човекът ползваше само своя ум, без да включва разума – то ние никога нямаше да разберем, че например живите същества представляват съвкупност от ЖИВИ КЛЕТКИ.
Нито щяхме да открием АТОМА, нито частиците, които съставят атома (субатомните частици). Квантовата физика отдавна е открила, че всъщност, навлизайки навътре в МАТЕРИЯТА – МАТЕРИЯ НЯМА!
Засега краят не ѝ се вижда – търсят „божествената частица“ – т.е. тази МАТЕРИАЛНА ЧАСТИЦА която вече няма ПОД-ЧАСТИЦИ. Която е ЕДНА – т.е. не може да се раздели на по-малки от нея.
Засега тази частица не е открита! Колкото и да навлизаме навътре в атома – все не можем да стигнем до тази частица от него, която вече не може да се раздели…
Още в Антична Гърция са знаели и познавали АТОМА – знае се, че Демокрит го е открил. АТОМ на старогръцки значи – НЕДЕЛИМ.
Е, РАЗУМЪТ, образно, не е приел за КРАЙНА ИСТИНА, ЧЕ АТОМЪТ Е НЕДЕЛИМ. И е навлязъл в него, откривайки, че
КОЛКОТО И ДА НАВЛИЗАШ НАВЪТРЕ В АТОМА, ТОЙ НЯМА КРАЙ.
Дали излизаш навън, в необятната Вселена, или навлизаш навътре в АТОМА – нещата и в двете посоки са безкрайни…
Поне засега това е открил РАЗУМЪТ.
Неговият поход към КРАЙНАТА ИСТИНА продължава…
За Разума няма прегради и огради – има дотолкова, доколкото тези неща го стимулират да ги прескача и да продължава към БЕКРАЯ.
Затова, може би вече е ясно, че, когато някой каже думата „ИРАЦИОНАЛНО“ – той няма предвид, че това нещо е ОТВЪД или ИЗВЪН РАЗУМА, а просто че ЯВЛЕНИЕТО НЕ ПАСВА НА ПРЕДРАЗСЪДЪЦИТЕ НА УМА.
ИРАЦИОНАЛНОТО НЕ СЕ ПОБИРА В ПРЕДРАЗСЪДЪЦИТЕ НА УМА, ЗАТОВА БИВА ОБЯВЯВАНО ЗА ИРАЦИОНАЛНО (в превод – НЕРАЗУМНО).
УМЪТ, колкото и да е парадоксално, изключително често НЕ ПРИЗНАВА РАЗУМА.
УМЪТ НЕ ОБИЧА РАЗУМА, ако може да се изразим така емоционално в случая.
Затова доста често, така наречените „рационални хора“, са всъщност само МЕНТАЛНИ.
Защото наличните им знания определят обхвана на техния мироглед, ограничават обхвата на мирогледа им – и те не могат, дори да искат, да отидат отвъд него.
Една вметка по отношение на емоциите и отношението на Ума и Разума към тях – УМЪТ МИСЛИ И Е УБЕДЕН, ЧЕ ЕМОЦИИТЕ НЕ СА РАЦИОНАЛНИ. За Ума всяка ЕМОЦИЯ Е ИРАЦИОНАЛНА.
УМЪТ МИСЛИ, ЧЕ ЕМОЦИИТЕ СА НЕЩО НАПЪЛНО ОТДЕЛНО И РАЗЛИЧНО ОТ НЕГО. Умът мисли и е убеден, че ЧУВСТВАТА СА НЕЩО НАПЪЛНО РАЗЛИЧНО И ОТДЕЛНО ОТ НЕГО.
РАЗУМЪТ ЗНАЕ, ЧЕ ЕМОЦИИТЕ СА НЕОТМЕННА ЧАСТ ОТ РАЗУМА, И ЧЕ БЕЗ ТЯХ УМЪТ НЕ БИ МОГЪЛ ЗА СЪЩЕСТВУВА.
Затова най-успешните и щастливи хора са всъщност тези, чиито УМ и РАЗУМ са в добри отношения помежду си.
РАЗУМЪТ РАБОТИ С ЦЯЛОТО, ТОЙ ДОРИ Е САМОТО ЦЯЛО, А УМЪТ Е ИНСТРУМЕНТ, КОЙТО РАБОТИ НА НИВО ОТДЕЛНО ЗНАНИЕ.
Не е случаен българският израз: да се научиш на ум и разум. Както винаги българският език е доста близо до истинската същност на нещата.
Както винаги, той разграничава правилно – разбира, че между ум и разум има разлика.
Ум и Раз-Ум. Често използвам следното мое тълкувание на думата РАЗУМ:
„РАЗ“ – НА НЯКОИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИЦИ ОЗНАЧАВА – „ЕДИН“. В български това значение се е запазило в израза: „РАЗ-ДВА, РАЗ-ДВА!“.
От тук – РАЗ-УМ значи ЕДИНИЯТ УМ, ЕДИНСТВЕНИЯТ УМ, ВИСШИЯТ УМ – или, с други думи – ВИСШИЯТ РАЗУМ.
УМ – знайно е, че той се свързва с първичната сричка ОМ, с основата на Творението, на всичко проявено и непроявено. УМ – индивидуалният и конкретен ОМ. РАЗ-УМ – Единственият ОМ.
Когато става дума за човека – УМЪТ е неговият инструмент за опериране в непосредствената реалност. А Разумът – също при човека – е Висшият Разум – който е ОБЩ ЗА ВСИЧКИ.
Когато някой действа с Разум – той върши неща, добри и полезни за Всички. Защото Разумът е общ – за всички разумни същества.
Когато някой действа от позицията на Разума – все едно чрез него действат ВСИЧКИ.
Може да се направи и следната аналогия:
УМЪТ е МОЗЪКЪТ на един ЧОВЕК.
РАЗУМЪТ е ЦЕЛИЯТ ЧОВЕК.
Мозъкът често си мисли, че той е единствен и най-важен, и изключително често пренебрегва целия човек. Но „мозъкът“ не осъзнава, че той не би съществувал изобщо, ако го нямаше човека.
Човекът е по-голяма и по-основна част – без него мозъкът не би могъл изобщо да се състои.
ЦЕЛИЯТ ЧОВЕК знае, че има мозък, знае, че той му е изключително ценен, и го ползва.
Но се случва много често УМЪТ ДА ЗАГЛУШИ ГЛАСА НА РАЗУМА.
Защото УМЪТ е главният инструмент за опериране в непосредствената действителност – той често се възгордява и се взема твърде насериозно, като отхвърля Разума, често наричайки го „ирационални работи“.
Защото РАЗУМЪТ Е И ИНТУИЦИЯТА.
А ИНТУИЦИЯТА, НА СВОЙ РЕД, Е ТОЗИ ИНСТРУМЕНТ, КОЙТО МОЖЕ ДА ОПЕРИРА В НЯКОЛКО РЕАЛНОСТИ ЕДНОВРЕМЕННО, ПЛЮС НЕПОСРЕДСТВЕНАТА. ЗАТОВА СЕ КАЗВА, ЧЕ КОГАТО ДАДЕНО ЗНАНИЕ СЕ ПРИДОБИВА ПО ИНТУИТИВЕН ПЪТ – ТО ТОВА Е НЕПОСРЕДСТВЕНО ЗНАНИЕ, ПОЛУЧЕНО ПРЯКО…
УМЪТ не обича и не признава такъв вид знания.
Народът е казал: ОТ УМА СИ ПАТИ!
Никъде не е споменал, че „патенето“ идва от Разума…
Всъщност, за нашата непосредствена действителност, УМЪТ Е МНОГО ПО-ПОТРЕБЕН И ВАЖЕН ОТ РАЗУМА.
Ясно е, че УМЪТ без РАЗУМА няма да съществува, то тук имам предвид съзнателна връзка с едното и другото. Народът казва: "ИЗГУБИ УМА СИ.", ИЛИ "ОБЕЗУМЯ!", ИЛИ "ПЪЛНО БЕЗУМИЕ!".
Никъде не се употребява - "изгуби си разума." Защото, тук има един интересен парадокс - УМЪТ, НЕЗАВИСИМО, ЧЕ НЕ ОБИЧА И ОТРИЧА РАЗУМА, Е ЕДНО ОТ НАЙ-НЕОБХОДИМИТЕ СРЕДСТВА И ЕДИН ОТ НАЙ-ВАЖНИТЕ ИНСТРУМЕНТИ ЗА ВРЪЗКА СЪС СЪЩИЯ ТОЗИ РАЗУМ! ИЗгубиш ли си УМА - ти си обречен в човешката реалност - не можеш да се свържеш с РАЗУМА...
Още една аналогия: УМЪТ Е ЕГОТО, РАЗУМЪТ Е ВИСШИЯТ АЗ.
Егото никак не обича да признава Висшия Аз – Егото има склонност да се свръхнадценява и да се самовъзприема за най-висшата реалност, отвъд която няма нищо и не може да има…
И накрая малко за БЛАЖЕНСТВОТО.
Почти няма духовно учение, което да НЕ ПОЛЗВА ТОЗИ ТЕРМИН (или смислова еквивалентност, ако не ползва точно думата „блаженство“).
Тук няма да правим разбор „що е блаженство“, тъй като няма да стигне мястото.
Вероятно, макар че информацията е нелокална, мястото няма да стигне и ако се разпрострем над цялата повърхност на Земното кълбо.
Но ще започна от малко по-отдалече – има ли светец, за когото да са се носели мълви, че е бил нещастен?
Има ли духовен водач, който да е бил нещастен, който да е бил тъжен постоянно, така че идните поколения да го запомнят с това?
Има ли предания за тъжни и нещастни ангели? Дори в митологиите на различни народи няма бог или друго свръх-същество, което да е нещастно и тъжно постоянно. Бог Иисус Христос - и Той никога не е бил тъжен или нещастен - поне това не е споменато никъде в Свещените писания...
Гаутама Буда - преживявайки и осъзнавайки нещастието и печала на Света - намира начин да спаси този свят от вечното страдание - и оттогава всяко човешко същество може самото то да стане Буда.
ЩАСТИЕТО Е ПРИОРИТЕТ НА БОГОВЕТЕ.
БЛАЖЕНСТВОТО ВКЛЮЧВА ЩАСТИЕТО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО В СЕБЕ СИ.
Е, повечето хора, през по-голямата част от живота си на Земята, са нещастни и тъжни. Нещастие и печал царят почти навсякъде.
Но, реално погледнато, нещастието би трябвало да е несъвместимо с Бога. Ако един човек води живот в Бога – той никога не може да е нещастен.
Нещастни са тези, които, пряко и преносно, не виждат Бога.
А не го виждат тези, които ползват основно УМА си – и той е ограничил техния достъп до РАЗУМА, до СВРЪХ-АЗА… Потапяйки ги в бездънното блато на предразсъдъците – тези хора губят всякаква вяра, надежда и дори любов, а за мъдрост – да не говорим!
Великото изречение на Еклесиаста:
КОЙТО ТРУПА ЗНАНИЕ, ТРУПА ПЕЧАЛ.
Показва, че изреклият го е изгубил връзка с Бога, с Разума, със Свръх-Аза.
Човекът, който би казал такива думи, със сигурност ползва основно своя УМ. Да, с него той трупа знания, но трупа и предразсъдъци. А предразсъдъците не могат да доведат до БЛАЖЕНСТВОТО… Обратното – отдалечават те все повече и повече от него, от Бог, от твоя Свръх-Аз.
…
Автор: Соня Петрова – Аеиа
Публикувано на: 19 ноември 2015 г.
...
