ВСЕКИ ЖИВ ЧОВЕК Е ВЕЛИК ПОБЕДИТЕЛ





Животът е най-висшата ценност и най-голямата Тайна.

Въпреки напредналите биотехнологии, въпреки успешните инвитро, ИКСИ и подобни процедури, които помагат ефективно за създаването на нов Живот, науката все още не може да създаде живот от неживи изходни компоненти. Науката не знае какво е Животът. Образно, той е нещо като Огъня, който навремето, веднъж запален, е трябвало да се пази и поддържа да не изгасне. Отговорникът за Огъня (виж „Златната клонка“ на Фрейзър) е отговарял с живота си за запазването на огъня. Защото е било много трудно той да се запали отново, когато вече е изгаснал. Затова, веднъж запален, е трябвало да се пази зорко и с цената на големи усилия!

 

Този Огън е Животът, който притежават всички живи същества. Човекът понякога, макар че си обича Живота, е склонен да го омаловажава, дори да го проклина, а често и напълно да го пренебрегва, омаловажавайки цялото Тайнство и цялата Велика и драматична История, която го предхожда и плод на която е той. Често осъзнаваме, че ние не знаем кои сме, от къде сме тръгнали и на къде отиваме… Но още по-често дори не си правим труда да осъзнаем и използваме знанията, които ни дава на тепсия съвременната наука – а именно: през какво се е минало, докато се осъществим като живи човешки същества.

 

И така, изпадне ли човек в отчаяние, в чувство за малоценност, което, преведено на „небесен“ език е всъщност една чиста неблагодарност, продиктувана от невежество, едно възгордяване, породено от принизяване на Великата Природа – озове ли се в такава позиция, може да се върне към своите корени, към своето начало, тук и сега, и да преживее отново Великата Драма на Оплождането.

 

И така, започва медитацията. Ролята ви ще е двойна – един път ще бъдете Принцът – т.е. Сперматозоидите. Втори път – ще сте на мястото на Принцесата, т.е. Яйцеклетката.

 

Представете си, че сте участник в едно невъобразимо по мащаби състезание. Очаквате го с нетърпение, но и с голям трепет и вълнение. Защото в това състезание, вие, Принцът, ще се състезавате с още 250 МИЛИОНА други Принцове. Ще трябва да изминете път, който, съпоставен с големината на Сперматозоида, се равнява на разстоянието от Земята до Луната!!! Това, в километри, се равнява на приблизително 384,400 километра  или 238,900 мили. А в мащабите на порасналия човек, това са около 13 до 15 сантиметра път…

 

И то съвсем не прав и широк път! Път с криволици, с множество тесни опасни места, и всякакви перипетии и пречки, които дебнат отвсякъде!

 

Защото Принцесата е скрита от хорските погледи в най-затънтената Пещера на Края на Света от един Зъл Магьосник.

 

Това да ви напомня нещо? Ами да! Безброй митове и приказки описват борбите на Принцовете за спечелването на сърцето на Принцесата. Но в приказки и митове броят на Принцовете е смален изключително много! Защо ли? Защото, човече, твоите „Предци“ са същества, действащи с огромен мащаб и размах. И те са невъобразимо по-малки от тебе, при това! Засрами се! Тези, от които ти произлизаш, са можели да участват пряко в състезание между 250 милиона претендента – а ти, дори и в приказка се страхуваш да използваш това число! Какво ти число?! Има и безброй други случаи, в които броят на Принцовете в състезанието е над 400 МИЛИОНА! Тук боравим със средни стойности просто, но не е зле да имаме наум и другите… Средният брой сперматозоиди, които един зрял мъж може да отдели при една еякулация, е с различни стойности – от 40 МИЛИОНА ДО 1,2 МИЛИАРДА!!! Представяте ли си? Състезание между повече от ЕДИН МИЛИАРД УЧАСТНИЦИ!

 

И още нещо – Принцовете, борещи се за Сърцето на Принцесата – са слепи! Те нямат очи и нямат право да използват зрение. Но не се оплакват изобщо…

 

И така, великата драма по спечелването на сърцето на Принцесата започва. Всички принцове се спускат да преодоляват този невъобразимо дълъг път, който ги дели от скритата Принцеса. Те се ръководят от обонянието си. Но им трябва и много съобразителност, както и интуиция – те трябва задължително да преценят през коя врата да влязат! Защото ВРАТИТЕ СА ДВЕ! (фалопиевите тръби от двата яйчника, които се свързват с матката – сперматозоидът трябва да попадне в правилната тръба – т.е. да улучи тази от двете, на края на която се намира заветното Яйце!)

 

И тук е първото огромно изпитание – средно само 10 000 (десет хиляди) Принца успяват да влязат в правилната фалопиева тръба. Всички останали умират – поразени от киселинни вещества, или от други фактори. Тези 10 000 избраници на Съдбата продължават великата Борба.

 

А можете ли да си представите каква е скоростта, с което се движат тези Слепи Принцове? Науката ни е дала съотношения за сравнение. Съотнасяме големината на сперматозоида (Принца) със скоростта, с която той се движи. Е, това, сравнено с някои по-големи и разбираеми за „големия“ човек неща, е следното: сьомга, която плува с 805 км/ч!!!! Осемстотин и пет километра в час! Този, от когото ти произлизаш, освен че е участвал в състезание с 500 милиона съперници, е можел да се движи с 500 мили в час (или с 805 километра в час)… Ти го мислиш за малък, за микроскопичен и нищожен – но сравни своя мащаб с неговия. И ти произлизаш от него!

 

Ако пък съотнесем Сперматозоида към един Кит – то тогава, Сперматозоидът е Кит, който се движи със скорост 15 000 мили в час!!! Което се равнява на 24140.16 километра в час!

 

Защо, когато пораснем, губим тези мащаби и възможности – и дори не можем да си мечтаем за такъв размах и такива способности? Дори нямаме достатъчно въображение, за да си ги представим, макар само теоретично!? Това е риторичен въпрос, разбира се. Вероятно нищо не губим, вероятно всичките тези свръхестествени възможности и способности са си в нас! Просто не винаги го признаваме… Пред самите себе си.

 

Състезанието продължава. Вече в Тръбата, вече навлезли в Пещерата, принцовете продължават своя победоносен поход към Принцесата.

 

Сега за момент станете Принцесата! Тя е затворена от злия магьосник в най-затънтеното кътче на най-затънтената пещера и единственото, което може да направи е да чака и да пуска в околната среда „ароматни“ молекули, които, евентуално, да покажат на Принцовете къде  се намира Тя! Напомня доста за Нишката на Ариадна… Друг ориентир за Принцовете е Топлината, телесната температура, която, колкото повече се доближават до Принцесата, толкова повече расте. Принцовете се чудят – абе, към действащ Вулкан ли отиваме, или към Принцеса?! По-страхливите и подозрителни ще дадат предимство на Вулкана, ще започнат все повече и повече да се страхуват, и в един момент страхът ще ги срине. Те ще умрат по пътя…

 

Сега пак сме Принцесата. Злият магьосник е усетил, че идват Принцовете, и я е изгонил от мехура, в който е затворена (от зрелия фоликул на яйчника). Принцесата е изстреляна в празното Пространство (коремната кухина)! Сега от нея и нейните свръхестествени способности зависи да привлече Тръбата, която да я приюти! Фалопиевите тръби поемат яйцеклетката – тя самата не може да се движи! Злият магьосник я е парализирал! Ако Принцесата успее да накара Тръбата да я приеме – то тогава тя има шансовете да се срещне с Принца! Ако не успее – ще умре в Празното Пространство, а принцовете, когато пристигнат, ще разберат, че Принцесата е убита и я няма…

 

Да, де, но тук проследяваме соствената си История. Щом сме живи и сме тук, значи Принцесата е успяла да навлезе в Тръбата…, въпреки своята пълна парализа…

 

И, ето, настъпва крайният велик Момент! От 10 000 хиляди, навлезли в Тръбата Принцове, са останали живи и здрави около 100! СТО ПОБЕДИТЕЛИ, които са стигнали по едно и също време до Финала! Но сърцето на Принцесата все още не е завоювано от никого! Предстои нещо страховито! Стоте Принца обсипват Принцесата с Дарове – това са вещества, ензими, които спомагат за преодоляване на преградата на Принцесата! Обаче, когато правят това, Принцовете всъщност играят на рулетка! Защото условието е: ако не успееш да влезеш, то ти ще умреш! И така, тези СТО ПРИНЦА се жертват за този ЕДИН, проправят му пътя със своята жертва, със своя дар – и ТОЙ, Единствен, е допуснат до Сърцето на Принцесата. До голяма степен и самата Принцеса избира КОЙ от всичките Стотина да допусне! Вече влязъл в Сърцето – Принцесата отново построява защитна стена, и става недостъпна за останалите Принцове, които умират на крепостната стена… Принцът и Принцесата се сливат в ЕДНО, под звуците и светлините на невъобразими фойерверки!

 

 

Ти, отчаяний Човече, си този Победител! Ти си това ЕДНО! Ти, Човече, имаш способността да страдаш, да състрадаваш и да изпитваш съчувствие. Ако искаш и имаш такъв капацитет на въображение, постави се на мястото на всеки един от победените! Преживей неговата страховита драма, преживей смъртта му, сьчувствай му, хвърли се в емпатия към него, после в симпатия, после в любов, съпреживей целият този привиден Ужас! Цялото това невъобразимо Състезание! Но, каквото и да правиш, Ти, Човече, нямаш избор!

 

Ти СИ Победителят!

 

 

P.S. Дано не звучи прекалено патетично! Wink Тук Патос няма! Патос значи Страдание. Тук има само Живот! Смъртта на Всички, привидно победени, е създала всъщност само Живот…

 

 

Автор: Соня Петрова – Аеиа

 

Публикувано на: 22 декември 2015г.














...