ЗЕМЯТА Е ЖИВА
ЗЕМЯТА Е ЖИВА
Макар в съвремието ни да не е прието за разумно и адекватно на „здравия разум“ да усещаме и мислим Земята за ЖИВО СЪЩЕСТВО, това не я прави мъртва. Засега човешкият гений не е успял да създаде ЖИВО СЪЩЕСТВО от нежива материя – ЖИВОТЪТ се поражда само от ЖИВОТ. На Земята има безброй форми на живот, всички те – се раждат от нея. И от Слънцето, разбира се. Така че, няма никакъв резон една мъртва Земя и едно мъртво Слънце да раждат ЖИВОТ… Човешкият Разум, макар и считан за най-голям и най-силен на Земята – явно още не е станал толкова голям, колкото Разума на Планетата – затова и Човешкият Разум не може да осмисли Планетарния, да го види, да влезе в контакт с него. Затова ни кара да се възгордяваме и да обявяваме с лека ръка Земята за едно мъртво небесно тяло, което „просто“ ражда и поддържа Живот. Убедени сме, че и Разум има на Земята, и че този Разум е наш, човешки. Но, дали бактериите, които се съдържат във всеки един човек – милиарди! Дали тези бактерии, които средно в човек са 3-4 килограма и които, ако изведнъж изчезнат, човекът веднага ще умре, понеже без тях той не може да извършва крайно необходимите за поддържането на живота си физиологични функции, - дали тези БАКТЕРИИ осъзнават човека и неговия разум като такива? Или си мислят, че човекът, когото населяват, е просто едно мъртво тяло, една „природна среда“, която не е жива и няма разум, а само им осигурява пространство-време за техния живот? Може би – не. Може би тези бактерии не осъзнават „своя“ човек като живо и разумно същество. Самият човек знае за тези бактерии от скоро, има-няма два-три века – преди това не е знаел за тях. Но те са си съществували и са си вършели работата.
И така, както огромното население от бактерии в един човек не признава този същия човек за живо и разумно същество, така и огромното Човечество засега не признава Земята, която то населява, за живо и разумно същество. Не че на нея ѝ трябва това признание. Но, може би, то би потрябвало на самия човек. Може би, на Човека му трябва такова Съзнание?
…
Автор: Соня Петрова – Аеиа