МЪДРОСТТА НА УПАНИШАДИТЕ




От Свами Шивананда Сарасвати:

 


Възлюбени Въплъщения на Духа (атма-сварупа), мъдростта на древните е заключена в Упанишадите. Те са вашето най-ценно наследство.

 

Има 108 Упанишади, но десет от тях са най-важни и основни – Иша, Кена, Катха, Прашна, Мандукя, Айтрея, Тайтиря, Чхандогья и Брихадараньяка. Понякога към този списък добавят още две или три – Каушитаки, Шветашватара и Майтраяни. И по този начин основните Упанишади стават дванадесет или тринадесет.

 

Упанишадите ви приближават до Реалността, до Истината или до Брахман (Висшия Дух). Упанишадите са непосредствени откровения на Истината, затова ги наричат още Шрути („открито“, „откровено“, „чуто“), за разлика от Смрити („възпоменание“, т.е. традиция). Упанишадите били открити в дълбока медитация от мъдреците (ришите), които са ги донесли до нас. Ришите възприемали дословно Истината, описана в Упанишадите, затова Упанишадите са плод на непосредственото възприемане на Истината (апарокша анубхути). Затова посланието на Упанишадите е възвишено, а мъдростта на Упанишадите е дълбока и вдъхновена. Една мантра от Упанишадите ще ви повдигне до големите висоти на духовната слава и до великолепието в утвърждаването на Висшия „Аз“ (адхятмик).

 

Господ постоянно пребивава в тази вселена.  Единният Господ е скрит във всички същества, подобно на маслото в млякото, на електричеството в жиците, на зародиша в утробата на майката. Макар че Той е всепроникващ и е единствената съществуваща Реалност, Неговото присъствие не се осъзнава от вас, поради това, че сърцето ви не е чисто, а интелектът е непрозрачен. Атман (Духът) може да бъде възприет само с чист, проницателен, изтънчен и остър интелект; а интелектът става изтънчен и остър, когато са изчистени фините и грубите впечатления на ума (васаните и самскарите).

 

Но Създателят е вложил в ума на човека страст (раджас), и затова той се стреми към чувствените обекти, търсейки ги в наслаждението. Така или иначе, светът се нуждае от такива героични и духовни личности (дхира пуруша). Този духовен герой, воинът на Висшия „Аз“, обръща погледа навътре, подчинява сетивата  (индриите), успокоява ума, прочиства интелекта и, напявайки ОМ, медитира върху лъчезарния Атман.

 

 

 

 

ОДУХОТВОРЯВАЩИТЕ ПИСАНИЯ

 

 

Атман излъчва своя собствена светлина. Нито слънцето, нито луната, нито звездите, нито даже огънят тук не светят сами и от себе си. Благодарение на това, че Той (лъчезарният Атман) сияе, всички те сияят със светлина, заимствана от Него. Така е великата природа на Истината, описана в Упанишадите! Толкова възвишени са тези мисли!

 

Атман, сам то Себе си, е източникът и коренът на всички неща. Прашна Упанишад гласи: „Както птиците намират пристан за отдих на дървото, така всичко съществуващо има своето пристанище във върховния Атман. Наистина, този виждащ, усещащ, чуващ, помирисващ, вкусващ, мислещ, правещ този познаващ „аз“, тази личност, има своята обител във върховния вечен Атман. Атман е основата и реалността на тази вселена.“

 

Една Упанишада е напълно достатъчна, за да ви доведе до освобождение (мокша). Изучавайте Мандукья Упанишад. В нея е казано: „Една Мандукья Упанишад е достатъчна за освобождението на този, който е искрен в своите стремления.“ В тази Упанишада висшата мъдрост е изложена в сбита форма. Вижте как тази Упанишада описва Висшия „Аз“, чрез метода на отрицанието: Висшият „АЗ“ е извън определенията, да го определиш – значи да го ограничиш. Той е невидим (адрища), лишен от светска обозначеност (авява-харя), той е извън обхвата на интелекта, ума и сетивата (аграхя), той няма никакви определящи го характеристики, доколкото се явява единственият Абсолют (алакшана). После следват няколко позитивни характеристики, за да не бъде умът смачкан напълно от стълкновението с негативното описание на Висшия“Аз“: умиротвореното, изпълненото с всичко благоприятно и благо, Едното без второто. Тази формула, описана в свещените писания, оказва изумително, одухотворяващо въздействие, тя ни е дадена от Господ Даттатрея. Как само вдъхновява тя!

 

 

 

ПОСЛЕДНАТА ДУМА

 

Получили сме от Упанишадите четири одухотворяващи и просвещаващи изречения: „Съзнанието е Брахман“ (парджанам брахма) – от Айтарея Упанишад; „Аз съм Брахман“ (ахам брахмасми) от Брихадараньяка Упанишад; „Ти си Това“ (таттвамаси) от Чхандогья Упанишад; и „Това „АЗ“ е Брахман“ (аям атма брахма) от Мандукья Упанишад. Това е велико откровение на Истината. Тат твам аси – ти си Това – е последната дума на Упанишадите. Вие не сте нито преходното тяло, нито този ум, който ще престане да съществува, когато бъдат изкоренени съставящите го груби и фини впечатления; вие ще останете безсмъртният Атман, преизпълнен с вечност, знание и блаженство (сатчитананда). Осъзнайте това и станете свободни.

 

Колко прекрасно е обяснена в Упанишадите тази велика Истина! Уддалака повтаря това велико изречение (махавакя) девет пъти с различни пояснения за просвещаване на своя ученик и син Шветакету. Най-добрият от стремящите се, заслужил висшите награди на духовната практика: способността за различаване на истинното от неистинното (вивека), отричането (вайрагия), шестте добродетели (шат-сампа) и стремежът към освобождение от прераждания (мумукшутва) - той осъзнава Висшия „Аз“, дори когато това изречение бъде произнесено един път. Но Уддалака е трябвало да го повтори девет пъти, преди Шветакету да смогне да осъзнае Висшия „Аз“.

 

Уддалака изпратил сина си Шветакету при Гуру. Младежът останал с Гуру дванадесет години и изучавал Ведите.  Върнал се, възгордян от своята ученост. Ако вие сте физически красиви, значи имате две монети гордост, ако сте богати, вие ставате още по-горди, а учеността добавя още две монети гордост. Всичко това уплътнява покривалото на егоизма; вместо да добие смирение, ерудираният човек  заздравява гордостта и високомерието си. Виждайки това, Уддалака попитал сина си:

- Дете мое, знаеш ли благодарение на какво Напознаваемото става известно, Недивидимото – видимо, Нечуваемото – чуто и Немислимото – мислимо?

- Моят учител не ме е учил на това! – отговорил младежът.

Тогава Уддалака предал на Шветакету знанието за Всишия „Аз“. Поясненията, които той дава, са забележителни. „Познавайки глината, ти можеш да знаеш за гърнетата и стомните, познавайки Брахман, ти можеш да познаваш всички имена и форми“. Тат сатям, са атма, тат твамаси, шветакето – „Това е Истината, това е Атма, Това си Ти, о, Шветакету!“ Ето така, с различни  пояснения Уддалака обяснявал на Шветакету природата на Висшия „“Аз“. Този Атман е висшата Истина. Успехът идва при този, който остава верен на  тази Истина, или, както казва  Мундака Упанишад: „Ще възтържествува само Истината, не лъжата“.

 

Реално съществува само Атман. Айтатрея Упанишад казва: „в началото единния Атман беше всичко това.“

 

Тат твам аси (ти си Това) – това е висше посвещение. Дори да произнесете тази мантра милиони пъти пред нашите съвременни приятели, потопени в светското – тя за тях няма да има никакво значение. Но за ученика, надарен с проницателност и други качества, тя ще стане истинско посвещение. В противен случай, тя просто ще допълни вашия интелектуален запас от знания; вие няма да можете непосредствено да разпознаете Истината. Вие няма да успеете да се свържете с мъдреците (ришите), които са ни дали тази мантра.

 

Много интересна е и друга една илюстрация на Уддалака. „Вземи бучка сол и я разтвори в чаша вода“ – казал той. На следващата сутрин попитал сина си: „Сега ми покажи солта, която взе вчера вечерта“. Синът отговорил: „Солта се разтвори във водата, не мога да ти я покажа“. А Уддалака казал: „Макар и да не можеш да я видиш, ти можеш да я опиташ на вкус. По вкуса на водата можеш да разбереш, че в нея има сол. По същия начин ти не можеш да видиш Брахман, вътрешното „Аз“, защото твоят ум има склонността да се разтича; но благодарение на окото на интуицията, благодарение на слушането (шраван), на помненето (манан) на дълбокото съсредоточаване (нидидхясана), ти можеш да осъзнаеш Брахман в непосредствено интуитивно възприятие.“ Вие не виждате нито червените кръвни телца, нито микробите, но през микроскопи можете да ги видите.

 

 

 

 

САМОПОЗНАНИЕТО Е ВАШ ДЪЛГ

 

 

Да осъзнае по този начин Атман може само един герой, който е обърнал поглед навътре към себе си. Той притежава истински героизъм, а не страстния и невеж героизъм на войника. Героизмът на най-добрия от стремящите се притежава благоприятни свойства и му позволява да обърне погледа си навътре и да осъзнае Висшия „Аз“. Освобождаването от желанията е метод за премахване на илюзорните плочки, които покриват Атман, и за осъзнаване на Висшия „Аз“, скрит във всички неща. Както отделяте мекото от тревата мунджа, точно по същия начин, чрез процесите на отрицание и утвърждение – отрицание на лъжливото и утвърждение на Реалносттта – вие трябва да изолирате Атман от илюзорните обекти. Чрез осъзнаването на този Атман душиата се освобождава от плен. Мундака Упанишад казва: „Веригите на сърцето са разкъсани, всичките дългове са погасени, всичките дела са извършени, когато става видим този, който едновременно е най-висш и най-низш.“

 

Бхагавад Гита, Упанишадите и Брахма Сутрите заедно съставят Прастханатрая (това е общото название на т.нар. „три отправни точки“  в индуистката философска система, особено Веданта, чийто представител е Шивананда – бел. прев.). Утвържденията на Упанишадите са често противоречиви. Брахма Сутрите примиряват очевидните противоречия и изясняват последователната философия на Упанишадите. Тези три писания са различни от Пракрия Грантх. Пракрия Грантхите обсъждат трите тела, петте обвивки (коша), трите състояния на съзнанието, трите качества (гуни), процеса на еволюция, процеса на инволюция, практиката (садхана) за осъзнаване на Атман и т.н. Всичките тези Пракрии са насочени към начинаещите ученици по Веданта. В Упанишадите няма Пракрии; Упанишадите са насочени към напредналите ученици по Веданта. Но още по-сложно е да постигнеш „Аджати Вада“ на Гаудапада, който е написал вдъхновено пояснение към Мандукя Упанишад. В нея се отхвърля еволюцията, самото творение! „Няма свят в трите периода на времето“, това е същността на „Аджати Вада“. Как могат преходните обекти да се появяват от Непреходния Абсолют? Как могат ограничените обекти да произхождат от Безграничния Брахман? Затова реално светът не съществува, макар и да виждате всичките тези имена и форми. Това е Джати Вада, най-възвишената философия. Тя ще ви възнесе до най-висшето великолепие.

 

Хората често питат: „Защо в света съществува зло? От кога е започнала да действа кармата?“ Всичко това са трансцендентни въпроси (атипрашна). Вие можете да разсъждавате само за нещата, отнасящи се до този свят, отвъд пределите на интелекта вие оставате само с Брахман. Господ Рама задава този въпрос в „Йога Васищха“, и Васищха отвръща: „Не се интересувай от  произхода на илюзията (мая). Търси път за преодоляване на мая.“ Да повдигаме такива теми – атипрашна – значи да поставим каруцата пред коня. Вие сте заключени в тази мая. Премахнете я. Когато човек попадне в огън, той не пита откъде е дошъл този огън и т.н. Човек, страдащ от апендицит, не се интересува от причината за болката, той търси лекар, който да го избави от страданията му. Така и вие СТЕ СЕ ОЗОВАЛИ в мая. Има начини да измъкнеш себе си от мая. Когато вие преодолеете мая, тогава ще ви се открият нейните пътища. Вие ще ги узнаете, когато достигнете до самопознание (самореализация).

 

 

 

 

ШАНТИ-МАНТРИ

 

 

Всяка Упанишада си има своя шанти мантра (мантра на умиротворението).

 

Ом пурнамадах пурнамидам пурнат пурнамудачхьяте; пурнасья пурнамадайя пурнамевавасишьяте. Ом шанти шанти шанти. – това е мантрата на Ишавася Упанишада.

 

Вие сте подложени на три вида страдания – произхождащо от самото себе си, от другите същества и от природата (адхятмика, адхибхаутика и адхидайвика). Вие сте подложени на болести, на глад, на жажда и т.н. Всичко това е адхятмика тапас. Освен това, болка може да причини и ужилване от скорпион, ухапване от змия, от различни насекоми, зверове и птици. Всичко това е адхибхаутика тапас. Вас ви безпокоят глад, дъжд, земетресения и подобни бедствия – всичко това е адхидайвика тапас. И така, за отстраняване на всичките тези три вида страдания, вие трябва да повтаряте ОМ Шанти Шанти Шанти.

 

Има и друга шанти мантра:

 

ом саханававату саханау бхунак-ту, саха вирьям карававахаи, теджасвинавадхитамасту ма видви-шавахаи

 

Ученикът и гуру трябва да се обединят. Вие не трябва да се сърдите на или да съдите гуру. Гуру и ученикът трябва да повтарят тази мантра, за да се запази връзката между тях.

 

 

 

Още една шанти мантра:

Шам но митрах шам варунах шам но бхаватваръяма, шам но индро брихаспатих, шам но вишнурурук-рамах, намо брахмане, намаете вайо, твамева пратьякшам брах-маси, твамева пратьякшам брахма вадишъями, ритам вадишъями сатъям вадишъями, тан мамавату, тад вактарамавату, авату мам авату вактарам, ом шанти шанти шанти

 

В нея вие  се молите на Индра, Брихаспати, варуна и други Божества (Дева-та). Те създават препятствия по пътя на стремящия се. Ако вие повтаряте тази шанти мантра, всичките препятствия ще бъдат отстранени и вие ще се придвижвате по Пътя бързо и леко.

Преди началото на четенето на Упанишадите и в  края на занятието трябва да произнесете шанти-мантра.  Упанишадите, отнасящи се към различните Веди, имат различни шанти мантри.

 

 

 

 

ВСИЧКО ТОВА – Е БОГ

 

 

Изучавайте първата мантра на Ишавася Упанишада и медитирайте върху нея:

"Ишавайям идам сарвам йят кинча джагатйям джагат, тенатйяктена бхунджитхахма гридхахкасъясвит длинам".

 

Никъде другаде няма да намерите толкова одухотворяващи утвърждения. Хърбърт Спенсър и Кант биха могли да напишат множество томове по нея. Те се обръщат към словата на нашите мъдреци, към тези, които са имали истинска връзка с Абсолюта, непосредствено интуитивно възприятие на Истината. Колко дръзко е посланието им! То ни възвишава. Когато сте нещастни или потопени в отчаяние, повтаряйте тази мантра. Отхвърлете желанията (ешани), не желайте чужди богатства. Вие трябва да повтаряте тази мантра ежедневно. Дори съмненията на атеистите ще бъдат разсеяни с нея. Отхвърлете имената и формите, престанете да гоните чувствени удоволствия, тогава вие ще осъзнаете Бог. Спомняйте си тези стихове преди да заспите и веднага като се събудите.  Това е формула, която ще ви възвиси. Те ще ви дадат сила. Вие може да нямате храна, дрехи; може да няма никой, който да ви помогне. Но тези изречения от Упанишадите ще ви дадат сила и утешение. Ишавасъям идам сарвам: целият свят е вселенска форма (вират-сваруп) на Господ. Вие знаете, че умът говори, слуша, вижда и извършва всичките действия; сетивата, сами по себе си, са инертни. Но вие не виждате ума. Така и Атман е скрит, той е вътрешното „Аз“. Той е тайният свидетел на всички ваши мисли и действия.

 

Отделете себе си от ума и сетивата и осъзнайте този свидетел. Усетете как сетивата се въртят сред сетивните обекти, а вие сте свидетел. Карма няма да ви пороби. Преданият усеща, че всичко се извършва чрез него от Бог, и че сам той е просто инструмент в Неговите ръце (нимитта). Ведантистът отъждествява себе си с безмълвния свидетел, Атман, и отделя себе си от Пракрити (материалната природа). С помощта на тези две средства вие ще се освободите от оковите на карма.

 

Втората мантра в Ишавася Упанишада – е за тези, които са неспособни да се отрекат от света и да стъпят на пътя на отстраняването на светските грижи. Извършвай дейност (карма), извършвай безкористно служене,  живей сто години – не само сто години, но и сто пъти по сто години. Безкористната работа ще очисти вашето сърце и ще ви доведе до Целта.

 

Макар и да е казано, че Упанишадите се отнасят към Гяна Канда (т.е. че това е раздел от писанията, за следващите пътя на гяна, на знанието) и че нямат нищо общо с Карма Канда (разделът за следващите пътя на действената духовна практика, карма-йога) вие ще видите, че първата мантра на Ишавася Упанишада говори за висшата мъдрост, а втората предписва действие. По-натам ще намерите молитва към Агни, към Суря и т.н. В същата Упанишада, която ви учи на Знанието, или на Висшата Мъдрост, има описание на кармата и на предаността. Тази Упанишада ви учи на йога синтез.

 

 

 

 

СЪЩНОСТТА НА КЕНОПАНИШАД

 

 

Кенопанишада е отговор на въпроса: „Чия сила подбужда ума да работи? Чия сила подбужда действието на жизнения въздух (прана) и движението на сетивата към сетивните обекти?“ Това са въпроси на учениците към учителя. И учителят отговаря: „Атман е ум на умовете, прана на праните, око на очите, ухо на всички уши“. Колко е близък Бог! Той е по-близо от дъха в ноздрите. Умът и сетивата черпят своята светлина от Висшия „Аз“. Когато сте в делириум, умът не функционира. Когато се изплашите внезапно, умът не функционира. Той е непостоянен. Той се състои от груби и фини впечатления. Ако привързаността и отвращението (рага двеша) са разрушени – страстта трябва да се разрушава с отричане (вайрагия), а отвращението с космическа любов – тогава няма ум, и вие сте единни с Господ.

 

 

В Кена Упанишада ще намерите прекрасната история за Якша и боговете. Боговете удържали победа над асурите и се възгордели. За да им преподаде урок, Брахман им се явил под формата на Якша (свръхестествено същество). Индра изпратил Агни да узнае кой е той. Агни отишъл при Якша, и Якша го попитал:

- Кой си ти и какви са силите в теб?

- Аз съм Агни, - отвърнал той, - мога да изгоря всичко.

Якша протегнал към него стръкче трева и казал:

- Тогава изгори това.

Агни не успял и побегнал от страх.

Тогава Индра изплатил Ваю. Якша и на него протегнал стрък трева; Ваю се опитвал с всички сили да го раздуха, но така и не успял. И той се върнал при Индра изплашен до  смърт. Тогава Индра сам отишъл при Якша. Гордостта на боговете била премахната. Тогава му се явила Ума и го просветлила. Ума е просветленият разум.

 


 

 

 

 




ЗНАЧЕНИЕ НА ЧЕТИРИТЕ КАЧЕСТВА, РАЗВИВАНИ В ДУХОВНАТА ПРАКТИКА

 

 

Катха Упанишада е много интересна и увлекателна. Момчето Начикетас отишъл при Господ Яма, за да разбере какво има отвъд причините и следствията, отвъд доброто и злото. Обучавайки го в знанието за Брахман (брахман-видя), Господ Яма казал: „Този Брахман, който е Единната Реалност, е скрит във всички същества; ти не можеш да го видиш. Но са способни да го осъзнаят тези, които притежават остър и еднопосочен разум. Четирите качества – способността да различаваш истинното от лъжливото (вивека), отречението (вайрагия), шестте добродетели (шат-сампат) и стремежът към спасение от прераждания  (мумукшуттва) – изострят интелекта и насочват разума.

 

 

 

 

 

ИСТИНСКОТО ОТРИЧАНЕ

 

 

В Кайвалия Упанишад ще намерите една вдъхновяваща мантра:

 

„Вечността не може да се придобие с дела, потомство или здраве, а само с отричане.“

 

Да се отречеш – това не значи да отидеш в пещера в Хималаите. Сикхидхваджа постъпил точно така, но жената на този мъдрец – царица Чхудалаи – му открила истинското значение на отричането. Изучете „Йога-Вашиштха“, където е разказана тази прекрасна история.

 

 

Притчата

 

 

Царица Чхудалаи била йогини и притежавала знание (гияни). Нейният мъж, цар Сикхидхваджа, притежавал устременост и искал да се отрече от света, да отиде в гората, за да извърши аскеза (тапас) и да достигне самореализация.

 

Царицата му казала: „Не отивай в гората. Аз ще те науча на висшата мъдрост.“

 

 

Но една нощ царят избягал от дома си и се отправил към гората. Царицата управлявала достойно царството вместо него.

 

 

След няколко години тя поискала да разбере повече за успехите на мъжа си. С помощта на окото на интуицията тя си изяснила неговото местопребиваване. С помощта на йогийски сили царицата се пренесла при него, като приела облика на риши Кумбха Муни и се представила пред царя на четири фута височина от земята: понякога учителят показва такива чудеса, за да убеди ученика в своята авторитетност.

 

 

Сикхидхваджа се приближил към мъдреца и казал:

 

 

„Аз се отрекох от света. Отхвърлих царството и двореца, с целия му разкош. Аз се отрекох от жена си и децата си. И въпреки това, не достигнах Висшия Покой. Моля те, обясни ми причината за това.“

 

 

Кумбха Муни отговорил:

 

 

„Може и да си направил всички тези неща, но всъщност ти нищо не си направил.“

 

 

Тогава Раджата си казал:

 

 

„Сега ми остана само тялото. Възможно е и то да трябва да бъде разрушено.“               

 

 

Той се покатерил на едно дърво и се приготвил да се хвърли на земята от върха му.

 

Но Муни го спрял, като казал:

 

 

„О, раджа! Даже и това не е истинско отричане! Ти просто извършваш самоубийство. А самоубийството е грях. Истинското отричане – това е отричане от състоянието „аз правя това“ (картритва-бхава) и от състоянието „аз се наслаждавам на това“ (бхоктритва-бхава). Единствено отричането от егоизма, от умствените привързаности и впечатления е истинско отричане. Ако ти практикуваш това отричане, на тебе няма да ти е нужно да бягаш от царството си; ти ще можеш да го управляваш и да сияеш като приживе освободен (дживанмукта)“.

 

...

 

 

Вие не знаете какво е това егоизъм! Егоизмът – това са просто вълненията (вритти) на ума. Всичките тези вритти – това са модификации на ума, това са вълните в езерото на ума. Много е трудно да атакуваш непосредствено егоизма. Той има най-различни слуги, такива като желанието (кама), гнева (кродха), заблуждението (моха) и т.н. Ако се борите с тях, егоизмът постепенно ще започне да се изтощава. Развивайте смирение. Възвръщайте си великодушието. Ако пребивавате в обителта на добродетелите, тогава егоизмът ще умре от само себе си.

 

Тази задача е много трудна. Само по Божия милост и по милостта на наставника ще можете да достигнете до тази цел. Затова Шветашватара Упанишад  казва: „Този, който притежава висша любов (парабхакти) към Бог и преданост към гуру, такава, каквато е и към Бог - на него се откриват истините на Веданта“.

 

Този свят е вашият най-добър учител. Това е арена, на която вие можете да получите много уроци. Това не е пещера! Милосърдието – това е много важна добродетел. Как бихте могли да я развиете, ако се намирате в пещера? Само много велика душа, намираща се на много висока степен на еволюция, може да остане в пещера, да практикува непрекъсната медитация и да излъчва покой и благост към целия свят. Другите просто ще станат инертни! На вас не ви трябва да бягате от света! Светът – това е вашият най-добър учител. Бог Даттатрейа имал  двадесет и четирима гуру. Той се учел на търпение от земята. От въздуха той възприел учението за всепроникващата природа на Господ. Ако вие имате истинска устременост и чистота на помислите, гуру ще ви се яви и ще ви поведе към целта.

 

 

 

...

 

 

 

 

 

ПЪТЯТ КЪМ КОСМИЧЕСКОТО СЪЗНАНИЕ

 

Единствено като останете в света, вие можете да развиете милосърдие, състрадание и любов. Да служите на болните и страдащите. Да служите на ближния, да обичате ближния като самите себе си. Неголеми актове на милосърдие ще открият широкия път за очистване на вашето сърце. Доброто, ободряващо слово ще утеши болния. Винаги бъдете добри и участващи. Доктор Рики е много внимателен доктор. Той винаги дава положителни, добри съвети и ободрява пациентите. Някои доктори могат да ни наплашат. Отворете очите си и разпознайте значението на човешкото страдание. Поделете с другите това, което имате. Дайте една десета от дохода си за благотворителност. Тогава сърцето ви ще се разшири.

 

 

 

 

Напуснете дома си посред зима, без пари и дори без одеяло. Спете на пътя. Няма да имате комфорт и удобства, които сте имали вкъщи. Но Господ ще дойде при вас на помощ по тайнствен начин. Сдобивайки такъв опит, вие ще разберете страданията на бедняците. В сърцето ви ще има милосърдие. Преди около двадесет години аз преминах сам, без пари, от Шеркот до Ришикеш по Ганг. Бях принуден да гладувам; нямах одеяло, беше зима. Господ ми помагаше по различни и чудесни начини. Такива преживявания са необходими. Тогава вие ще видите своя Бог в децата, облечени в дрипи. Вие няма да прогоните нищия, дошъл до вашата врата. Вие ще побързате към него с храна и дреха: „Ето го моят Нараян. Позволете ми да Му се поклоня с благотворителност и служене“. Вие ще имате великодушно сърце. Вие винаги сте великодушни по отношение на определени хора; но изучете сърцето си, и ще откриете, че по отношение на други не сте великодушни. Всеки ден правете самоанализ и си изяснявайте доколко сте великодушни. Само ако имате великодушие, ще постигнете космическото съзнание.

 

 

Вие извършвате благотворителност не заради хората. Вие правите това за себе си.

 

Яджнавалкя бил велик мъдрец. Той искал да се отрече от семейството си и да раздели имуществото си между своите жени – Катяни и Майтрея. Катяни била стопанка на дома (грихастха-дхармини), а Майтрея – познавачка на Ведите (брахма-вадини). Майтрея попитала: „Господарю мой, дори да ми дадеш богатствата на трите свята, нима аз ще постигна безсмъртие?“ Яджнавалкя отговорил: „Не, скъпа моя, ти само ще живееш живот на богата жена; богатството не дава безсмъртие.“ Тогава тя казала: „Не го искам това богатство; открий ми висшето знание (брахма-видя) което ще ме направи безсмъртна“. Ядгнавалкя бил много доволен. Той ѝ казал: „Този Атман трябва да се види, са се чуе, да се мисли за него и да се медитира върху него.“ След това, описвайки природата на Висшия „Аз“, той казал: „Там, където има двойственост, един вижда другия, слуша го, мисли за него. Но когато е само Единния „Аз“, кой кого слуша, вижда, чувства?“ Тази прекрасна история е разказана в Брихадараняка Упанишада.

 

Това възвишено постижение на космическото Съзнание, на Висшето Единство е възможно, само ако са разрушени всичките бариери, разделящи хората. С помощта на милосърдието, на Космическата любов, на Великодушието. Не преставайте да давате – това ще разшири вашето сърце и съзнание. „Давайте обилно, давайте смирено, давайте с велика вяра“ – казва Тайтиря Упанишад. Всички вие сте длъжни да изучавате всекидневно тази велика Упанишада, особено учащите се. В нея е написано обръщението на мъдреците към техните ученици.

 

„Говори истината, бъди праведен.“

 

Бъдете благи, творете благо – това е етичната същност на всички религии. „Нека майка ти бъде твой Бог, нека баща ти бъде твой Бог, нека гуру бъде твой Бог“. Тези възвишени наставления са предназначени за разширяване на сърцето и за  проникновение в космическото съзнание. Практикувайте всичките тези добродетели. Делете с другите това, което имате.

 

Извършвайте  безкористно служене. Занимавайте се със самоанализ. Погледнете тялото си, прекрасното творение на Господ. То ще ви предаде много уроци. Сърцето пренася безспирно кръв през целия живот. То никога не се оплаква. Вижте колко превъзходно е създадено вашето око. Бог е лекар на лекарите, хирург на хирурзите. Погледнете белите дробове/ те работят безспирно и никога не пренебрегват своите задължения. Без почивка, без отдих. Бог, освен това, е и инженер на инженерите. Той е конструирал тези превъзходни сводове на вашите стъпала, които удържат цялото тегло на тялото. Той е Творец на света (шришти-карта). Той дава плодовете от дейността (карма-пхала-дата). В съответствие с предишната си карма, едни се раждат красиви, други уродливи; едни – здрави по рождение, други – болнави; едни се раждат в богати семейства, други – в бедни.

 

Затова – молете се на Господ! Пейте ОМ. Бъдете благи и творете благо. Бог е висшата благост. Никога не наранявайте чувствата на другите.  Никога не произнасяйте жестоки и вулгарни слова. Бъдете винаги меки и добри. Езикът винаги иска да опита сладостта; и речта винаги трябва да бъде сладка. Практикувайте! Всеки ден съблюдавайте известно време мълчание (мауна). Благодарение на тази привичка ще можете да контролирате импулсивността на речта си. Една жестока дума е достатъчна, за  да се разстроите и кръвта ви да закипи. Вие сте готови да убиете човек, който ви оскърбява! „А какво има в това оскърбление? Той е невеж човек. Аз не съм длъжен да обръщам внимание на думите му. АЗ трябва да му простя и да забравя за  този инцидент“, - вашето отношение трябва да е така великодушно.

 

Растете в добродетел.  Разширявайте сърцето си. Развивайте космическата любов. Достигнете космическото съзнание тук и сега, в този живот, в този миг. Нека Господ благослови всички вас със здраве, дълъг живот, мир, благополучие и вечно Блаженство!

 

…

 

Превод: Соня Петрова - Аеиа




публикувано на: 21 юли 2015 г.

















...

Политика за поверителност

Политика за бисквитки