МИСЪЛТА Е СИЛА – СЪЩО КАКТО ЕЛЕКТРИЧЕСТВОТО И ГРАВИТАЦИЯТА
МИСЪЛТА ЛЕКУВА
ОТ ПАРАМАХАНСА ЙОГАНАНДА "АВТОБИОГРАФИЯТА НА ЕДИН ЙОГИН"
Комарите послужиха и за един друг ранен урок в ашрама. Беше мекият час на здрачаване. Моят гуру по неподражаем начин тълкуваше древните текстове. В съвършен покой, аз седях в нозете му. Един недодялан комар се намеси в идилията, борейки се за моето внимание. Когато заби отровната си подкожна инжекция в бедрото ми, аз машинално вдигнах ръка за отмъщение. Отсрочка на неизбежната екзекуция! Своевременно си припомних един от афоризмите на Патанджали - този за ахимса (непричиняване на вреда).
— Защо не довърши започнатото?
— Учителю! Нима защитавате убийството?
— Не, но в ума си ти вече нанесе смъртоносния удар.
— Не разбирам.
— Смисълът, който влага Патанджали, е отстраняване на желанието да се убива. - Моите умствени процеси бяха отворена книга за Шри Юктешвар. - Този свят не е пригоден за буквално практикуване на ахимса. Човек може да бъде принуден да унищожи вредна твар. Но той съвсем не е заставен да изпитва гняв или враждебност. Всички форми на живот имат равно право да дишат въздуха на мая. Светецът, който разкрива тайната на творението, ще бъде в хармония с безчислените му смущаващи прояви. Всички хора могат да стигнат до това разбиране, като преодолеят вътрешната си страст към разрушение.
— Гуруджи, трябва ли човек да принесе сам себе си в жертва, вместо да убие дивия звяр?
— Не, тялото на човека е скъпоценно. То има най-висша еволюционна ценност поради уникалния мозък и гръбначни центрове. Те позволяват на напредналите поклонници в пълнота да схванат и изразят най-извисените аспекти на божественото. Нито една по-низша форма не е оборудвана по този начин. Вярно е, че човек може да си навлече известен грях, ако е принуден да убие някое живо същество. Но Ведите учат, че безсмислената загуба на човешкото тяло е сериозно прегрешение спрямо космическия закон.
Аз облекчено въздъхнах; Свещените писания в подкрепа на естествените инстинкти - това не става толкова често.
Получи се така, че аз никога не видях Учителя в близост до леопард или тигър. Но веднъж една смъртоносна кобра се изправила срещу него само за да бъде победена от любовта му. От този вид змия много се страхуват в Индия, където тя ежегодно причинява смъртта на повече от пет хиляди души. Опасният сблъсък станал в Пури, където Шри Юктешвар имаше втори ашрам, красиво разположен недалеч от Бенгалския залив. Прапхула, млад ученик от последните години, бил там заедно с него.
„Седяхме навън край ашрама - разказваше ми Прапхула. - Изведнъж наблизо се появи една кобра, един същински ужас, дълъг четири фута. Капишонът й гневно се издуваше, докато ни приближаваше. Гуру приветствено се засмя, сякаш към дете. Бях извън себе си от ужас, когато видях, че започва ритмично да пляска с ръце . Той забавляваше страшния посетител! Останах абсолютно тих, като в душата си отправях най-пламенните молби, които можех да съчиня. Сега змията, съвсем близко до моя гуру, беше неподвижна, явно омаяна от гальовното му отношение. Страшният капишон постепенно се свиваше; змията се шмугна между краката на Учителя и изчезна в храстите.
Тогава за мен остана необяснимо защо моят гуру трябваше да движи ръце и защо кобрата не се хвърли върху тях - заключи Прапхула. - Но оттогава осъзнах, че моят божествен учител е отвъд страха да бъде наранен от което и да е живо същество."
Един следобед през първите месеци от пребиваването ми в ашрама видях, че очите на Шри Юктешвар ме фиксират пронизително.
— Много си слаб, Мукунда.
Забележката му засегна болното ми място. Това, че хлътналите ми очи и мършавият ми вид са далеч от желаното, се потвърждаваше от редиците тонизиращи средства в стаята ми в Калкута. Нищо не помагаше; хроническо лошо храносмилане ме преследваше от детинство. Понякога отчаянието ми достигаше връхната си точка и аз се питах дали си струва да се живее в толкова нездраво тяло.
— Възможностите на лекарствата имат граници; съзидателната творческа сила няма никакви ограничения. Вярвай в това: ще бъдеш здрав и силен.
Думите на Шри Юктешвар предизвикаха убеденост, че са лично приложима истина, каквато нито един друг лечител - а аз бях опитвал мнозина! - не бе успял да събуди в мен.
Ден след ден, гледай ти! - аз наедрявах. Две седмици след скритата благословия на Учителя бях натрупал желаното тегло, което ми убягваше в миналото. Постоянните ми стомашни неразположения изчезнаха завинаги. По-късно бях свидетел на мигновеното божествено изцеление, което моят гуру даваше на лица, страдащи от всевъзможни болести - туберкулоза, диабет, епилепсия или парализа. Нито един не можеше да бъде по-благодарен за неговото лечение, отколкото бях аз, когато внезапно се освободих от моята болест.
„Преди години аз също много исках да напълнея - разказа ми Шри Юктешвар. - Докато се възстановявах след сериозна болест, аз посетих Лахири Махасая в Бенарес.
— Господине, бях много болен и загубих доста килограми.
— Виждам, Юктешвар , направил си така, че да не бъдеш добре, а сега си мислиш, че си слаб.
Този отговор съвсем не беше този, който очаквах; обаче моят гуру продължи окуражаващо:
— Я да видим; сигурен съм, че утре непременно ще се чувстваш по-добре.
Приемайки с възприемчивия си ум тези думи като знак за тайно лечение, на следващата сутрин аз не се изненадах от подобреното си състояние. Потърсих учителя си и възкликнах ликуващо:
—Господине, днес се чувствам много по-добре.
— Наистина! Днес си си придал повече сили.
— Не, учителю! - възразих аз. - Вие сте този, който ми помогна, за пръв път през тази седмица имам някаква енергия.
— М-да! Болестта ти е доста сериозна. Тялото ти е все още слабо; кой може да каже какво ще стане утре?
Мисълта за възможното завръщане на неразположението ми ме накара да изтръпна от страх. На следващата сутрин едва можах да се довлека до дома на Лахири Махасая.
— Господине, отново съм болен. Очите на моя гуру светеха лукаво.
— А! Още веднъж си се лишил от сили.
— Гурудева, сега разбирам, че вие ден след ден ми се присмивате. - Търпението ми беше изчерпано. - Не проумявам защо не ми вярвате.
— Наистина твоите мисли те караха да се чувстваш ту слаб, ту силен - погледна ме нежно учителят. - Ти видя как здравето ти точно следва твоите очаквания. Мисълта е сила също както електричеството и гравитацията. Човешкият ум е искра от всемогъщата съзнателност на Бога. Бих могъл да ти покажа, че това, в което умът ти много силно вярва, мигновено се случва.
…
Откъс от книгата на Парамаханса Йогананда „Автобиография на един йогин“
Източник: spiralata.net
…
Публикува: Соня Петрова - Аеиа
...
