МЕДИТАЦИЯ: МИНА ВРЕМЕТО НА НАСИЛСТВЕНО НАЛАГАНЕ НА ВЯРА
Защото: ти си това, което вярваш.
Съвсем буквално – не ти си това, В което вярваш, а
ТИ СИ ТОВА, КОЕТО ВЯРВАШ.
Вече никой не е луд да кара хората да вярват В БОГ…
Защото, вярвайки В БОГ – ТОВА ТЕ ПРАВИ И ТЕБ БОГ.
Дори може да се каже и без предлога „във“:
ВЯРВАШ БОГ – ТИ СИ БОГ.
Не е ли странно, че вече повечето хора по света НЕ ВЯРВАТ БОГ?
Не е.
Повсеместната вяра е съвсем друга.
Вярва се в съвсем различни неща, напълно ежедневни, но е и в Бог.
Вместо в Бог, повечето хора вярват в управлението на държавата си, например. Някои не вярват в него. Но тук е тънкостта – дали вярваш, или не вярваш – ВСЕ Е ВИД ВЯРА. А ти си това, което вярваш.
Много хора вярват, че нищо не зависи от тях… И то е така – поради вярата им нищо не зависи от тях. Разбира се, че „статуквото“ ще се стреми да поддържа тази масова вяра – не е лудо, да налага насилствено вяра в нещо висше, в Бог, например…!
Друга масова вяра е тази в силата на парите. И, да, парите владеят човека и донякъде – света… Вярата ги прави такива.
Често в света се явяват и хора – светли души, вярващи висши неща, които с чисто сърце се опитват да предадат своята вяра на ближните си. Не насилствено, а споделяйки. Тези хора намират голям отпор след населението – биват наричани шарлатани, измамници, глупаци и какво ли още не. Но това си е избор на населението – тези Светли Души не насилват никого да приеме тяхната Вяра. Един от тях беше Христос – е, какво направиха с Него? Мина времето на насилственото налагане на вярата! Изборът и отговорността са си на всеки един човек.
Всъщност, изборът на човека е условен - отново. Механизмите на управление на модерното общество налагат вярата подсъзнателно – да, това също е вид насилствено налагане, но когато то е подсъзнателно, не се води насилствено. Индивидът има усещане, че той избира.
А всъщност, вместо него, избират… пресата и телевизията. Това са институциите, които въздигат „богове“ и заклеймяват „дяволи“…
Да вземем Дарвиновата теза и теория за произхода на човека – всъщност, самият Дарвин е бил вярващ, и самият той, като голям учен и вярващ християнин, докрай се е съмнявал в своите изводи и изследвания, като е приемал, че теорията му всеки момент може да се окаже невярна, и да се докаже, че е такава. Питал се е също така – къде във всичко това е мястото на Бог? Не знам дали си е отговорил за себе си – но за съвременните хора е ясно, че науката все още не знае „що е живота“ и как точно е възникнал. Въпреки всички други свои постижения, науката не може да съживи умрелия червей…
Според Дарвин и агресивните неодарвинисти (не би трябвало да го свързваме Дарвин с тях, най-малкото, за да почитаме паметта му) – животът на Земята е тръгнал от най-низшата форма – предклетъчни състояния, после стават едноклетъчни – и така, докато е стигне до човека. Т.е. ние, хората, сме роднини с всичко живо по света – просто сме на различни етапи на развитие. Но всеки човек е бивша бактерия, както всяка една бактерия е бъдещ човек… В духовен план, а и не само – това се твърди и във Ведите, и в други свещени древни текстове… Но всичко това са само хипотези. Затова, ще завърша с нещо смешно:
Защо „произходът на човека“ е неудобна тема?
Първо: никой човек не би бил горд да тръби, че произхожда от амеба.
Второ: никоя амеба не би се радвала да я свързват пряко с хората.
Трето и най-важното: абсолютно всички жители на Земята ще изгубят своето удобно оправдание за своите нещастия! Така, де - човекът бил виновен за всичко. Дотук – добре!
Ама нали всички земни жители са бъдещи Човеци, м?! А всички настоящи Човеци са бивши Амеби?!
…
Автор: Соня Петрова - Аеиа
публикувано на: 18 юни 2015 г.
...
