~~~ АЗ НЕ ТЕ ХАРЕСВАМ, НО ТЕ ОБИЧАМ ~~~
~~~ АЗ НЕ ТЕ ХАРЕСВАМ, НО ТЕ ОБИЧАМ ~~~
ИЛИ ЗАЩО ВЯРАТА И ЛЮБОВТА, - А И ПРАВОСЪДИЕТО, - ВИНАГИ СА СЛЕПИ
Има една песен на Бийтълс (The Beatles) – „Аз не те харесвам, но те обичам“ (I Don't Like You, But I Love You). Използвам я в заглавието, но няма да пиша върху нея, а ще нахвърлям няколко хрумвания за СЛЕПОТАТА на цитираните неща.
Първо – защо точно слепота? Защо изразите на Български Език са точно „сляпа вяра“, „сляпа любов“, „сляпа справедливост“? Видно е... ето, отново нещо, свързано с „виждането“, със „зрението“ – „видно е“... Тези изрази използват точно зрението, защото то е най-развитото сетиво у човека. Най-използваното в неговия свят. Ако бяхме делфини, сигурно изразите щяха да бъдат „глуха вяра“, „глуха любов“ – защото за делфините най-важното сетиво е слухът.
Освен Вярата, Любовта и Правосъдието, слепи са още Съдбата, Справедливостта, Късмета и сигурно още Тайнства, за които не се сещам в момента.
А Свещеният Език, който винаги изразява Безбрежната Мъдрост (София) – с тази слепота изразява не друго, а необяснимия феномен, че всички тези Мистерии са ОТВЪД всякакви сетива. Въпреки че ги има, въпреки че ги виждаме, чуваме, усещаме, познаваме (само донякъде), докосваме, помирисваме, вкусваме – т.е. въпреки че СА НИ ДАДЕНИ да ги преживяваме и осъзнаваме – то те СА ОТВЪД сетивата. Не зависят от тях, не могат да се породят от тях, не могат да се променят от тях – могат само да бъдат регистрирани от тези сетива.
Можеш да не харесваш някого – нито на вид, нито как говори, нито как мисли – но не можеш да контролираш това, дали ще обичаш този някого. Дали ще му вярваш – също.
Разбира се, много често ОБИЧАНЕТО поражда моментално и харесване – съвсем не е задължително да обичаш и заедно с това – да не харесваш. Дори последното е доста рядко, тъй като появи ли се Любов, тя почти винаги моментално поражда харесване. Макар че най-често си мислим, че „харесването“ е породило Любовта. Това е една от големите заблуди. Ако говорим за любов между двама души – то много лесно можем да разберем дали наистина има любов или е само харесване. Просто „харесване“ имаме тогава, когато единственото, което то поражда, е неистово телесно желание за сливане (така наречената „похот“) – и липсва желание да си просто СЪС този човек, да си говориш с него, да правиш каквото и да било друго нещо, различно от съвокупяване. Тогава имаме само обикновено „харесване“.
Сляпата Вяра. При нея, без да си получил никакви сетивни доказателства, ти просто вярваш. Вярваш на даден човек, на дадена идея, на какво ли още не.
Някои ще кажат – много често „сляпата любов“ или „сляпата вяра“ завършват с пълен крах и огромни нещастия за осмелилия се да обича или да вярва. И, да! Така е. Но това не значи, че те са били неправилни. И че осмелилият се да обича или да вярва е бил просто един пълен глупак. Изобщо не е бил! Това са били изпитания, изпити – които той е преминал успешно.
Е, за да не завършвам с лошото, все пак – струва си човек да последва Сляпата Любов или Сляпата Вяра, които му пресрещат Пътя. Те не са му пратени залудо! Много често последвалите ги постигат неимоверни високи и успехи, или, както има една приказка: Бог обича Смелите!
...
Автор: Соня Петрова – Аеиа
Публикувано на: 24 април 2018 г.
...
ДРУГИ СТАТИИ:
23 МИСЛИ НА ПАРАЦЕЛЗ
101 СНИМКИ ОТ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
"АЗЪТ НА КЪСМЕТА" ИЛИ КЪСМЕТЪТ Е ОСЪЗНАТОСТ
ЙОГА: РАЗВИВАНЕ НА СИЛАТА НА МИСЪЛТА
НЕПРИЗНАТИЯТ, НО ДЕЙСТВАЩ ПРИНЦИП: ОТКАЖИ СЕ ОТ ТОВА, КОЕТО ИСКАШ – И ЩЕ ГО ПОЛУЧИШ!
СИЛАТА НА УМА: ДА СПЕЧЕЛИШ БИТКАТА, ПРЕДИ ДА ВЛЕЗЕШ В СРАЖЕНИЕ
...
