Мои разкази

Притча за цената и ЛИЧНАТА отговорност

Ако ти самият не си сложиш цена – никой няма да те оцени, дори да поднасяш Божествената Истина на хората, дори да им...

даваш Божествена Храна за Тялото и Духа! Даваш ли им ги даром – няма да те оценят, а ще взимат и взимат. Защото ти даваш... Първопричината си Ти. Ако само даваш и не взимаш за баланс на даденото – горивото, което поддържа това, което даваш, ще секне. После ще умре и това, което даваш. И ще ти се наложи да започнеш да взимаш. Но никой и нищо не може да ти гарантира, че ще успееш да вземеш – защото си пропилял възможността да го правиш, когато си давал...

Имаше един добър производител на хляб. Бог го бе дарил с огромен талант да прави хляб – и той наистина произвеждаше най-вкусния хляб на света. Първоначално продаваше хляба си и имаше много клиенти – кой би отказал да си купува най-вкусния хляб на света? После обаче този гениален хлебар се замогна, разшири бизнеса си и натрупа богатство. Бидейки скромен човек, той прецени, че вече няма нужда да продава хляба – благодарейки на Бог за тази дарба, той реши да дава хляба безплатно на ближните си, в знак на благодарност към Бог. Беше убеден, че хората все пак ще го оценяват и че отвреме-навреме ще се отплащат от сърце за получения даром хляб – най-прекрасния на света.

Да, обаче хората дори и не помисляха да се отблагодаряват. Хареса им да получават хляба безплатно, без да се налага да връщат жеста. Дотолкова им хареса, и така свикнаха с безплатния хляб, че дори по едно време започнаха да мислят, че „така трябва”, че „това е в реда на нещата” и че вечно ще получават този божествен хляб. Спряха да работят, спряха да обработват земята, престанаха да развиват занаятите си и да се усъвършенстват – така и така получаваха даром най-прекрасния хляб на света – за какво им беше да полагат усилия?! Прииждаха нови и нови хора, доведени от мълвата и от хвалбите на потребителите – но все не се отблагодаряваха, а само взимаха. Нормално! Когато ти дават нещо, взимаш. Не отказваш. Не си длъжен да се отблагодариш, нали?

Гениалният хлебар бе щастлив, че храни толкова хора. Увлече се от щастието си и забрави, че все пак се бе надявал, че все някой ще му се отплати за хубавия хляб. Поради това забравяне, той не усети как се стопиха всичките му богатства.

В един момент вече не можеше да дава хляб на хората. Нямаше с какво да го произведе...

И хората бяха лишени от божествения хляб.

Сигурно си мислите, че са помогнали на хлебаря да се съвземе, и да започне пак да прави хляб?

Нищо подобно!

Заплюха го и го изгониха от града... Но понеже бяха престанали да работят и да се развиват – впоследствие загинаха...

...

Цената и оценяването са лична отговорност.

...

автор: Соня Петрова - Аеиа

публикувано на: 11 юли 2014 г.

...

Йога ЗА ОТСЛАБВАНЕ - УРОЦИ ПО СКАЙП (линк)