ПОГАНЦИ – ОПАСНИТЕ ДНИ ОТ КОЛЕДА ДО ЙОРДАНОВДЕН
НАРОДНА МИТОЛОГИЯ, СВЪРЗАНА С Т.НАР. МРЪСНИ ДНИ ОТ 25 ДЕКЕМВРИ ДО 6 ЯНУАРИ
Българската народна традиция счита дните от Коледа до Йордановден за нечисти, тъй като това е периодът след раждането, за който по принцип е известно и прието, че е труден, рисков и опасен период, време на изчистване и на родилката, и на роденото дете.
Народният обичай нарича тези дни още и Некръстени дни, Глухи дни, Караконджови дни и др.
На Коледа светът е напълно нов, родил се е Бог, родило се е Новото Слънце – датата на Коледа в Северното полукълбо неслучайно е съвсем близка до датата на астрономическото Зимно слънцестоене, когато денят е най-къс, нощта най-дълга, но от когато денят, светлината започва да нараства или – Слънцето да расте.
Макар и нов и новороден, светът все още е граничен – намира се между нашия и другия свят – свят на тъмни сили и хаос.
Затова народната традиция вярва, че от Другия свят в нашия пристъпват множество невидими нощни гости – караконджули, таласъми, бродници и всякакви други страховити същества. Земята се е превърнала в нещо като решето и тази своеобразна отворена граница ще се затвори чак на Йордановден, наричан още Водици.
Това прави общо 12 дни – от 25 декември до 5 януари, - през които дни „водата не е кръстена“ – и по тази причина народната традиция повелява да се спазват някои забрани, като твърди, че пристъпването на забраните може да разболее човека.
НАРОДНИ РИТУАЛИ ЗА ПРЕДПАЗВАНЕ ОТ ЗЛИТЕ СИЛИ
1. През всичките дни в дрехите се носи скилидка чесън – от който злите сили бягат надалеч.
Ако опитаме да обясним това народно поверие от гледна точка на сегашното човешко знание, можем да направим извод, че народът е считал различните вируси и други болестотворни микроорганизми за „зли сили“ –
и е знаел, че чесънът има бактерицидни (убиващи бактериите) свойства.
Макар и само народно поверие, то може да получи своето логично и дори научно съвременно обяснение, имайки предвид, че това е и периодът, в който се активират различни грипни и парагрипни вируси.
2. Водата във всички съдове се пази изключително бдително „от поганеца“ – да не я замърси.
Навремето не е имало течаща вода, хората са носели и съхранявали в къщите си вода от кладенец или от обща чешма в различни съдове. Интересно е, че в наше време водата също се съхранява – основно в бутилки за минерална вода.
Дали „злите сили“ могат да преодолеят пластмасата на бутилката и „да заразят, замърсят“ водата – това не можем да знаем.
3. На вратниците, на прозорците, на комина хората слагали клонки от хвойна или черен глог, рисували кръстове с катран или закрепвали слънчогледови пити – тези растения и рисунки също гонели злите сили.
В наше време, вероятно аналог на този ритуал е поставянето вкъщи на елови клонки или цяла елха.
4. Някои хора прехвърляли през къщата си вейка от ела или цяла ела, или някакъв камък – което пречело на поганеца да влезе.
5. Пепелта от огнището не бива да се изхвърля през тази дни, защото“поганците ходят по нея“. Тази пепел имала магическа и лечебна сила.
Тя се събирала чак на Йордановден и с нея лекували болести, гонели зли сили и т.н.
Такава пепел се изполвала и за ръсене на мястото, където се предполага, че има заровено съкровище или имане, за да се открие кой е неговият магически стопанин и каква жертва да му се принесе, за да бъде омилостивен.
Принципно пепелта се приема за нещо междинно – между материалното и нематериалното, между жива и нежива материя – оттам идва и нейната голяма магическа сила в тези опасни, междинни дни.
6. Особено опасно е да се излиза навън през нощта - от залез слънце до първи петли.
Точно тогава човекът е най-незащитен и трябва да си седи вкъщи, до огнището, на светло и топло.
Хората, родени в този период, също имат големи магически сили и са способни да виждат съществата от другите светове.
Лично аз това го научих в съвсем детска възраст от прабаба ми, която беше родена през „мръсните дни“ и ми разказваше, че по тази причина вижда неща, които другите хора не виждат.
В някои части на България се е считало, че деца, родени в периода от 25 декември до 5 януари включително трябва да бъдат подложени на един ритуал, който да ги предпази от тези способности и най-вече от това, да бъдат залюбени от змей или змеица.
Ритуалът за предпазване на такова дете бил следният: три жени изпридат, изтъкават и ушиват под комина вълнена ризка за детето, в която го обличат веднага, щом се окъпе.
В Югозападна България има обичай срещу злите сили - дружини от маскирани мъже, не по-възрастни от 40 години, тръгват да обикалят, да гонят демоните и да лекуват пораженията, причинени от тях.
Тези дружини биват наричани старци, джамали, бабугери, русалии.
Водачът на дружината се казва прот или балтаджия, като в тези групи цари строга, войнишка дисциплина и има строго определена йерархия.
Облечени са в бели фустанели, на гърдите им има две кръстосани червени кърпи, въоръжени са с мечове и тояги. Изпълняват специални танци около болния и могат да лекуват от тежки болести.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА КАРАКОНДЖУЛЪТ?
Според народното поверие караконджулът е дух, подобен на вампира.
Вярвало се е, че всеки неопят погребан човек или прескочен от котка след погребението се превръща в караконджул.
Другите имена на караконджула са караконджер, караконджо, поганец (поганец значи също и мишка, мръсен човек, друговерец, езичник и др.)
Няма точна сигурност как изглежда реално караконджулът. Най-често бива представян с четири конски крака и човешка глава, има криле и лети с тях, има дълги уши и големи очи.
Може да се яви и в съвсем различен образ, най-неочакван – като куче, кон, кокошка, котка, малко дете или голям и страшен човек с един крак и едно око.
Караконджулът винаги е неопределен, двойнствен – нито човек, нито животно, същество от неподредения, хаотичен и страшен земен свят, наричан хтонос – оттам – хтонични същества, демони и богове в митологиите.
Караконджулът и другите хтонични същества могат да бъдат видени само от съботници – хора, родени в събота, както и от тези, родени през Мръсните Дни.
През Поганите дни караконджулите са разпуснати и обикалят нощем по улиците, твърди народното поверие, събират се около къщите, при воденици, играят на хармана.
Затова през Поганите дни има забрана да се ходи на воденица – счита се, че караконджото спира водата и работа не може да се върши.
Най-често поганците се срещат край кладенци, реки, езера, извори, водопади, където растат здравец и бръшлян.
Опасно е и мястото, където е заклано прасето. Казват, че караконджулите се появяват точно в мига на заколването на прасето или когато се прекади трапезата за Бъдни вечер – и скита в тъмните нощи до Сурваки или докато децата не извикат „Сурва, сурва!“.
Други проява на поганците след хората са: чупят керемидите на къщите, замайват главите на хората, които ги срещат и ги водят, накъдето си поискат – често до опасни и смъртноопасни места. Ако човек по невнимание или невиждане стъпи на караконджова трапеза, се разболява и ако не се лекува – умира.
Все пак, освен гореизброените предпазни ритуали и средства, караконджулът и другите зли сили изчезват уплашени, щом чуят кукуригането на петел.
Бягат също от силна светлина, от живите въглени от Бъдника, от пепелта от огнището. Плашат се от дрънченето на желязо – оттам силата на камбаната и камбанения звън, и, разбира се – от Кръста и кръстния знак.
...
Автор: Соня Петрова – Аеиа
Публикувано на: 26 декември 2016 г.
....
ДРУГИ СТАТИИ:
"АЗЪТ НА КЪСМЕТА" ИЛИ КЪСМЕТЪТ Е ОСЪЗНАТОСТ
БОРБАТА ЗА НАШЕТО ВНИМАНИЕ
101 СНИМКИ ОТ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
ЕДНА ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ЛЪЖИ: ПЛЪТТА Е ТЛЕННА
МЕДИТАЦИЯ ЗА ВДЪХВАНЕ НА НАДЕЖДА И ПОБЕДА НАД ОТЧАЯНИЕТО: VA PENSIERO НА ВЕРДИ
ИЗРЕЧЕНИТЕ ДУМИ СА ОГЪН, КОЙТО ИЗГАРЯ ИЗРЕЧЕНОТО
МАГИЯ ЗА МАТЕРИАЛИЗИРАНЕ НА БЛАГА
МИСЛЕНЕТО Е БОЖИ ДАР – СПОСОБНОСТ ЗА ПРЯКА ВРЪЗКА С ВИСШИЯ РАЗУМ
....
