ЕНЬОВДЕН: БИЛКИТЕ – ПАЗИТЕЛИ НА ПОРТАЛИТЕ, ПРЕЗ КОИТО ВЛИЗАТ БОЛЕСТИТЕ
Стара народна легенда разказва, че преди да бъде сътворен човекът, билките били съвсем обикновени, благоуханни треви.
Те нямали лечебни и свещени свойства, а просто украсявали Градината на Бог, - „Рай“ всъщност значи „Градина“, - и радвали сетивата на знайни и незнайни богове, ангели, свръх-същества.
Човекът също бил замислен като свръх-същество, по образ и подобие Божие, което не боледува и никога не е спохождано от болести.
Затова и билките били просто красиви цветя, треви, храсти и дървета – нямало нужда да бъдат лечебни.
Човекът по замисъл бил здрав и силен.
И ето, Дядо Господ изваял човека от кал, оставил го да съхне.
Но не щеш ли, докато човекът съхнел, дошъл Дяволът-завистник.
Погледнал със зло око човека, замахнал с тоягата си и пробол глинената фигурка на множество места – направил човека на решето.
После, доволен от свършеното пъклено дело, си заминал по живо, по здраво.
Дошъл на другата заран Дядо Боже, видял какви ги е свършил Дяволът, и се втурнал да спасява своето скъпо творение.
Откъсвал треви, откъдето свари, и с тях запушвал пробитите дупки по изтерзаното глинено човешко тяло.
Всяка запушена с трева дупка мигом зараствала, зараснали всички пробиви и рани, но останали завинаги като слаби места в човека, като „портали“, през които можели да навлизат всякакви болести и други беди.
Всички тия болести, злини, беди, зли дяволски магии можели да бъдат излекувани с билката, с която Дядо Господ запушил тогава пробитата дупка – но човек трябвало да намери точно същата трева.
Всички тези красиви треви, вече превърнали се в лековити билки, са навсякъде около човека – но човекът в повечето случаи не ги знае, не ги познава – и затова не винаги може да се излекува, дори точната билка за него да е на метър разстояние пред взора му.
Болестите-пробойни в тялото на човека са много, безбройни!
Но човекът постепенно научил и опознал много от Божиите билки, и започнал да ги използва. Преданието казва, че народът изучил лечението на 77 болести и половина.
За тези седемдесет и седем болежки билка винаги се намира, но половинката е проблемът, камъчето, което обръща каруцата – защото за нея билката най-често е непозната.
Затова на Еньовден има обичай да се събират седемдесет и седем билки.
А за незнайната половинка – човек си затваря очите и откъсва наполовина някоя случайна тревичка. Тя остава като „липсващата половина“ и се използва цялата година до следващия Еньовден като лековита и магическа.
А всичките набрани Еньовски билки се събират в Еньовска китка, която също се пази през цялата година и служи за лечение, ако човек заболее от незнайна болест, от „мерак“, неспокоен сън, „нервозност“, уплаха, неврни припадъци и други.
По обичай билки се събират и на други свещени дни и празници – като Гергьовден, Йеремия, Спасовсен, но за най-силно лечебни и магически се считат билките, набрани на Еньовден, особено преди изгрев слънце.
Безбройни са билките, безбрежни са силите им. Използват се както за лечение на възникнали болести на тялото и ума, така и за различни магически ритуали.
Преданието разказва, че има билки, които да отърват от страдания мома, залюбена от Змей.
Докато е под неговата силна магия, момата е отнесена, не се интересува от живота, не се кипри и постепенно отслабва и умира – а с помощта на тинтявата, дилянката, вратигата, кумунигата, пелина, тъжеца, гороцвета, самодивските ягоди, костолома, чернотръна, лиманиката - момата може да бъде освободена от пагубната любов на змея.
В този случай билките се варят задължително в чисто ново гърне и девойката се облива с отварата от тях.
За предизвикване на любов пък се използва билката омайниче.
Счита се, че ако човек се съмнява в любовта на избраника/избраницата си, то, ако намери и откъсне омайниче, това е знак, че няма защо да се съмнява и опасява.
Голям късмет е да намериш омайниче. То, според легендите, цъфти в сниьо, по нивите, между пшеницата, ечемика, ръжта, но и по планините. Когато узрее е с осил или без осил. По-силно е това без осила – неговата омая е по-лоша и отровна и може да се използва и с лоши цели.
Опасно е да се яде хляб, в който е замесено и омайниче – дори може да е смъртоносно или човекът да полудее. Но преданието казва, че който носи омайниче, той може да омайва всекиго на пътя си.
Самодивите също са считани за изкусни познавачки на билките – те ги използват, както за лечение, така и за омагьосване.
Стрелите им са натрити с дилянка, та когото улучат, той ще намрази завинаги своята любима.
Но те познават и билка, които може да даде вечна младост на човека – тази тайнствена билка, според преданието, е позната само на Магда-самовила, посестримата на билкарките.
Освен дивите магически билки, които растат навсякъде по поля и гори, има и множество магически градински цветя и растения, които предпазват от болести, магии и злини, и се отглеждат във всеки двор – това са: невенът, игликата, божурът, здравецът, босилекът, трендафилът, перуниката, игликата, росенът, мушкатото.
Всичките тези растения участват в различни ритуали и се използват за здраве на множество народнии лични празници.
Интересна е легендата за Разковничето. Това е вид магическа билка, която може да отваря всяка заключена врата, която може да превръща обикновеното желязо в злато и изобщо – да носи голям късмет на този, който успее да го разпознае и откъсне.
А това е изключително трудно и рядко, защото никой не знае как точно изглежда разковничето, то може да е пред очите му, но човекът да не го разпознае.
Счита се, че то наподобява четирилистна детелина, дори има култивирано цвете, наречено „разковниче“ – то също е като четирилистна детелина и цъфти в цикламено-розово.
Иманярите особено държат да се сдобият с него, защото то показва и отваря пътя и към скритите, заровени в земята съкровища. Счита се, че единствена Костенурката, която живее триста години, знае и познава добре разковничето.
Затова хората принуждават костенурката да им го покаже. Проследяват къде е направила гнездото с яйцата си, и когато тя е някъде навън, ограждат гнездото с плет, за да не може костенурката да влезе.
Когато тя се връща и вижда плета – отива обратно на полето и започва да търси разковничето, което ще ѝ отключи оградата. Връща се с него и от магическата му сила оградата пада.
Чак тогава човекът може да го вземе – защото то вече не ѝ трябва.
И последно, един от най-разпространените и важни обичаи, свързани с Еньовден, е къпането в росата преди изгрев слънце.
Това къпане може да започне още веднага след полунощ. Хората се събличат и се отъркалват в росните треви. Тогава силата на всички билки е най-ясно изразена, а росата е като екстракт от всички тях.
БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И ЧЕСТИТ ЕНЬОВДЕН!
...
Автор: Соня Петрова – Аеиа
Публикувано на: 23 юни 2017 г.
ДРУГИ ПУБЛИКАЦИИ:
"АЗЪТ НА КЪСМЕТА" ИЛИ КЪСМЕТЪТ Е ОСЪЗНАТОСТ
АЙНЩАЙН - ЗА СМЪРТТА И ПЪТУВАНЕТО ВЪВ ВРЕМЕТО
ОТРОВНИТЕ ХОРА, ДУШМАНИТЕ ИЛИ ЕНЕРГИЙНИТЕ ВАМПИРИ – СТИМУЛАТОРИ ЗА ЕГОТО
ПСАЛОМ 22 – МОЩНО ПОМОЩНО СРЕДСТВО ПРИ ПАНИЧЕСКИ АТАКИ И СТРАХОВА НЕВРОЗА
ПСИХИЧНАТА ЕНЕРГИЯ: ПРАНА, ЧИ, КИ, ОРГОН, МАНА
СЪНИЩАТА И СЪНУВАНЕТО – СЪВЕТНИЦИ ОТ ВИСШИ ИЗМЕРЕНИЯ
...
