ПОЛОЖИТЕЛНОТО МИСЛЕНЕ ВСЪЩНОСТ Е КОНТРОЛ НАД УМА
ИЛИ КАК МИСЛИТЕ ВЛИЯЯТ ПРЯКО ВЪРХУ ФИЗИЧЕСКОТО ТЯЛО, ВЪРХУ КЛЕТКИТЕ, ОРГАНИТЕ И ЖЛЕЗИТЕ С ВЪТРЕШНА СЕКРЕЦИЯ
Да предъвкваш в ума си една и съща мисъл е същото, като да дъвчеш дъвка, или да преживяш, ако си преживно същество. Дъвченето на дъвка предизвиква продукция на стомашен сок в стомаха – и сокът се произвежда постоянно и постоянно, но нахранване не настъпва… При преживните случаят е различен.
Принципно, когато ни обсебят едни и същи мисли, това се нарича „обсесия“, обсесивни мисли, т.е. завладели ни мисли, мисли, от които не можем да се освободим. Има дори термин в психиатрията – обсесивно разстройство. Разбира се, границата между норма и патология и тук е твърде размита и голяма – може да сме си напълно здрави психически, и да имаме периоди на обсебване, може и да не сме – и пак да имаме.
Важното е да се осъзнае – мислите, каквито и да са те, не сме самите ние. Мислите идват и си отиват, някои се завръщат постоянно и постоянно, пораждат подобни на себе си мисли, и постоянно ни държат в своя обсег, карайки ни да забравим всичко извън тях. Мислите често пораждат действия. Всъщност, няма действие, без предхождаща го мисъл. Ако искаме например да приготвим дадено ястие – преди това има конкретна мисъл точно за ястието, което ще приготвим. Тази мисъл го оформя, после настъпва действието, което го реализира. Почти няма случай някой да е мислел да направи ястие, а като тръгне да го прави – от правенето да излезе например не ястие, а електрически уред. Това в кръга на шегата, но не само.
Така става и с всяка друга мисъл – не е възможно една зла мисъл да породи и реализира нещо добро. Една мисъл на омраза няма да реализира любов – ще осъществи единствено омраза.
Това, между другото, е основен принцип и в Алхимията – лъвът ражда лъв, човекът ражда човек – и т.н.
Не е случайно, че всички духовни учения и религии призовават хората да мислят основно за Бог. Мисълта за Бог е една от най-висшите и изчистващи мисли, както и една от най-силните, способна да обезсили и унищожи всички други мисли. Защото мислите се конкурират помежду си.
Не е случайно и това, че доста от духовните учения проповядват укротяване и обуздаване на ума, и в частност – на мислите. Защото умът има свойството да приема формата на това, което мисли. А също така „да изземва“ функциите на Аз-а, да се „самообявява“ за единствения Аз, или, с други думи, умът е нещо като „егото“ в модерното разбиране (а по йогийски егото, ахамкара, е част от ума, но това не е от съществено значение в случая).
Всъщност, мисълта е действаща тогава, когато е свързана с пряката ти действителност – например: гони те някакъв див звяр, ти си длъжен да измислиш бързо какво да правиш и да реализираш измисленото. Или ти е възложена отговорна задача – отново си длъжен да мислиш, планираш и изпълниш. Но, ако мислите ти са свързани НЕ с непосредствената ти действителност – то това са просто връхлитащи мисли, които на първо място ще повлияят лично на самия теб (ако им позволиш).
И така, освен че умът буквално става това, което мисли, нашите биологични клетки, които, макар и обединени в един единствен организъм, си имат и своята самостоятелност, също си имат своите самостоятелни „умове“ – когато главният ум, който е съставен от умовете на всички клетки (това е просто метафорично, разбира се), предава определена мисъл – умовете на всички клетки я подхващат и съответните клетки биват повлияни от тази мисъл. Ясно е, че, ако мисълта е възвишена, добра, позитивна, одухотворяваща – и клетките ще бъдат възвишени, добри, позитивни, одухотворени… Но, ако мисълта е лоша, свързана с омраза, завист, злоба, низост – то умовете на клетките ни ще подемат същата мисъл и ще се изпълнят и те с омраза, злоба и низост.
Ако си позволяваме често да мислим лоши неща, да храним и предъвкваме злобни и низки мисли – това значи, че, образно, сме принудили всичките си клетки да гледат постоянно един много реалистичен филм на ужасите.
Какво ли би се случило с един човек, ако е принуден постоянно да гледа някакъв ужасяващ филм на ужасите и нищо друго?
Каквото би се случило с човека, това се случва и с клетките.
Защо няма нито едно духовно учение, което да проповядва постоянно пребиваване в лоши компании, в общности и общества, в които се говорят само вулгарности и низости? А всички вкупом твърдят, че когато човек е в обществото на мъдри, възвисени и добри хора, тогава и той помъдрява и се възвисява? Пак по същата причина – че умът става това, което мисли, а впоследствие и тялото го последва и приема неговите „енергии“.
На тази база, на базата на ума и неговото „съдържимо“ се предизвиква и съответната продукция на невромедиатори и други вещества, които способстват за доброто състояние на мозъка и ендокринната система. Но, ако постоянно насищаме ума си със зли мисли – то функциите на невро-ендокринния апарат ще се нарушат, или по-скоро – няма да се нарушат, а ще започнат да произвеждат такива невромедиатори, белтъци и хормони, които съответстват на стреса, който им подаваме. Подаваме им страх, злоба и омраза – клетките и ендокринните жлези започват да произвеждат адекватни на страха и омразата хормони…
Ето защо пък, вече и от официалната наука, е доказано, че с медитация се подобрява състоянието на нервната и на ендокринната система, и че се хармонизира общото състояние на човека – човек чрез медитация може да излезе от куп неблагоприятни психични и психосоматични състояния. Реално, нищо не е само психично или само физическо – заболяванията също. Здравето – и то.
Една простичка техника може да ни помогне да изчистим у себе си лоши мисли по отношение на даден човек от прякото ни обкръжение. Ако например някой близък или познат предизвиква у нас мисли на омраза, злоба, завист, неприязън – не бива да се корим за това, нито да опитваме да променим самия човек. Нужно ни е само да променим собствената си нагласа за него – така щото умът ни да спре да ни трови с лоши мисли за него. Представяме си човека – казваме си – ако някой го удари, и него ще го заболи, както и мен, по същия начин! Ако се изгори – и той ще страда, както бих страдал и аз. Ако е гладен – ще страда, също като мен. Ако е жаден – пак ще страда, не по-малко от самия мен. Ако чуе лоши думи – пак ще страда, също като мен. Ако е болен – ще го боли и ще страда, както бих страдал и аз и т.н. В даден момент умът ни ще привикне към тези мисли и ще спре да произвежда злите мисли по отношение на този човек. Това не значи, че няма да виждаме недостатъците му, или че няма да знаем за тях (ако ги има) – а просто няма да се тровим самите ние с омраза, злоба, завист и т.н., т.е. ще променим собствената си реакция към човека. Ще спрем осъждането му и ще спрем да товарим самите себе си и своите клетки и органи със зли мисли.
Положителното мислене не е мислене за несъществуващи неща, нито криене на главата в пясъка – както искат да го изкарат някои, които явно не познават изобщо принципите на мисленето и неговото въздействие. Положителното мислене е на първо място контрол на ума и мисълта, и на второ – власт над тях, така че човек да не позволява да бъде обсебен от ненужни и зли мисли, които да съсипят неговото физическо тяло – на първо време. А от такова съсипване следват и по-нататъшни съсипвания. Положителното мислене би трябвало да се нарича по друг начин, и тогава би било по-разбрано и по-лесно за приемане, а именно: КОНТРОЛ НАД УМА.
…
Автор: Соня Петрова – Аеиа
Публикувано на: 03 февруари 2016г.
ПОДОБНИ СТАТИИ:
АЗ СЪМ АЛФАТА И ОМЕГАТА
АКО НЯКОЙ СЕ ДРАЗНИ ОТ ВАС ИЛИ ПРЕКАЛЕНО ВИ БОГОТВОРИ: НЕ ВЛИЗАЙТЕ В НЕГОВИЯ КАЛЪП – НЯМА ДА УСПЕЕТЕ!
КОЙ ИЗКРИВЯВА РЕАЛНОСТТА?
СИЛАТА НА МИСЪЛТА: НАЙ-ГОЛЯМАТА ТАЙНА
ЦИНИЗМЪТ – ФРАПИРАЩ ПРИМЕР ДОКЪДЕ ВОДИ ЗАЛИТАНЕТО В КРАЙНОСТИ
ВЪЗПРИЯТИЕТО НИ Е МНОГО ПО-ГЪВКАВО, ОТКОЛКОТО СИ ПРЕДСТАВЯМЕ
ГОЛЯМАТА ДУША ЩЕ ТИ ДАДЕ ПРОСТОР, ДРЕБНАТА ДУШИЦА ЩЕ ТЕ НАКАРА ДА СЕ СВИЕШ
ВЯРАТА В ТАЙНИ УПРАВЛЯВАЩИ ЕЛИТИ ИЛИ В КОСМИЧЕСКИ ТЪМНИ СИЛИ ОТДЕЛЯ ЧОВЕКА ОТ БОГА
ДЕТЕ-НА-ВРЕМЕТО ИЛИ ПРОИЗХОД НА АНГЕЛИТЕ И МАХАТМИТЕ
ЗАВИСТТА НА ДРУГИТЕ КЪМ ВАС ИЗГАРЯ ВАШАТА ЛОША КАРМА
МИСЪЛТА Е БУМЕРАНГ: МИСЛИШ ДОБРО – ДОБРО ТИ СЕ ВРЪЩА
...
