МЕДИТАЦИЯТА – ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВЪТРЕШНАТА НИ СЪЩНОСТ, ЧАСТ I

Съществуват много техники и философски учения, свързани с темата за духовното пътешествие, за пътуването с Дух и в Духа,

за навлизане в Сърцето и за пътуването със Сърце. Опитаме ли да сложим дефиниция на медитацията, т.е. определение – ние поставяме предели на този феномен, на това специфично състояние. То съществува основно с цел да ни помага да прескачаме пределите, да ги унищожаваме. Ако го ограничим, о-предел-им самото него – навлизаме в излишно и дори абсурдно самоограничение. Както казва Джон Лили – „в царството на съзнанието предели няма“.

В тази статия ще поговорим за медитацията, положителните утвърждения и любовта към самия себе си, които съставят основата на нашата способност за пълноценно взаимодействие с другите хора.

Йоги Баджан е казал: „Медитацията – това е задължение по отношение на вътрешното „аз“. В този момент, когато ти осъзнаеш своята вътрешна същност, честотата на твоите вибрации се променя, променя се и окръжаващата те вселена. Такъв е космическият закон.“

Медитацията е много личен вътрешен опит на общуване на човек с неговия Вътрешен Аз. Медитацията повишава чувството за собствено достойнство, изцелява емоционалните рани, подпомага духовното самопознание и отваря Сърцето към Любовта. В процеса на медитация човек влиза в контакт със своята Душа и уравновесява Ин (женската) и Ян (мъжката) енергия в тялото.

Безкрайността не е място. Безкрайността е усещане. Един от начините, позволяващ ни да преживеем това усещане, е медитацията или самият медитативен процес. Медитативният процес развива чувственото възприятие, вниманието ни и способността ни да се концентрираме, като по този начин подпомага ефикасно развиването на интуицията, проницателността и другите фини психически способности. Медитацията ни помага във вземането на правилни решения по въпроси, отнасящи се както за вътрешния ни живот, така и за външния.

Мнозина мислят, че медитацията се случва в променено състояние на съзнанието и че под нея се подразбират различни видения, трансови състояния или астрални пътешествия. Реално, това има много малко общо с действителното положение на нещата при медитацията.

Истинският процес на медитация започва в този момент, когато ние започнем да различаваме и „разчитаме“ умствения „боклук“ – или, с други думи – започнем да различаваме кое е нашият истински Аз и кое е натрупаният с годините стрес, страхове, спомени, емоционални травми, неврози и подобни подсъзнателни „утайки“, които, в „извънмедитативно състояние“ ни подлъгват, че това сме самите „ние“ и ни отделят от нашата истинска същност, от нашето истинско и чисто „Аз“. По този начин, с медитацията, освобождавайки се чрез нея от всичко негативно, замърсяващо и ненужно, ние неусетно, но сигурно подобряваме качеството на всекидневния си живот.

Описани са множество видове медитативни техники, които при редовна практика ни освобождават от „куките“ на миналото и превръщат живота ни в едно безкрайно духовно пътешествие.

По-долу описвам някои видове медитативни техники. Добре би било избрана от тях конкретна техника да се практикува без прекъсване в продължение поне на 40 последователни дни, като ефективността на медитацията се увеличава многократно, ако преди нея изпълним йога-практика (дори само за половин час). Йога-практиката ни снабдява с енергия, която енергия ни помага да преживеем по-пълноценно усещането за безкрайност.

Мъдрите казват, че да пренебрегваш собствената си Душа и нейните нужди е същото, като да пренебрегваш Бога. Сравняват Душата с аромата на Розата. Както Розата има аромат, така и Човекът има Душа. Да игнорираш Душата си и да не ѝ даваш храна, т.е. медитация, е същото, като да не храниш тялото си с ежедневната храна, необходима му за оцеляване и за поддържане на Пламъка на Живота. Да не медитираш, това значи да не уважаваш и да не признаваш своя вътрешен потенциал, това значи да погребеш своя Висш Аз в собственото си Тяло…

Техниката на медитация

С уговорката, че, както бе споменато по-горе, техниките са многобройни, и дори може да се каже, че всеки един човек може в процеса на практика да открие своята собствена техника за навлизане в медитативно състояние и последващо медитиране – която техника да е напълно нова и неописана никъде досега. В това се крие чарът на духовното пътешествие – че всеки в него е потенциален откривател. Учителят може да те насочи, да ти покаже Пътя – но дали и как ще го вървиш – това зависи от Теб и само от Теб.

Мъдрите съветват да държим съзнанието си постоянно живо и подвижно, по време на всичките ежедневни неща, които извършваме, независимо дали това е ходене, седене, работа, ядене, сън и всякакви други ежедневни дейности и действия. Съветват също да избягваме разсъждения върху собствените си недостатъци, да не ги предъвкваме и преговаряме постоянно, както и да не обсъждаме и клюкарстваме върху чуждите недостатъци и лоши черти на характерите. Ако ни е трудно да контролираме своите лични мисловни процеси (както казват, непокореният Ум е подобен на хитра маймуна, която постоянно скача от клон на клон и е неуловима), трябва упорито да продължаваме да влагаме усилия за преодоляване на тази преграда и да се стремим да постигнем желаните резултати. Не бива да преставаме с усилията или да се отказваме.

ДА ПРИЛАГАМЕ УСИЛИЕ БЕЗ УСИЛИЕ.

В този, на пръв поглед, парадокс, се съдържа мъдрост и той е нещо като вид есенция на Йога, ако си позволя тази метафора.

Важно е винаги да помним, че

МЕДИТИРАЩ, ОБЕКТ НА МЕДИТАЦИЯ И МЕДИТАТИВЕН ПРОЦЕС СА ЕДНО.

ОСНОВНИ НАСОКИ ЗА МЕДИТАЦИЯ

Мястото за медитиране трябва да бъде чисто и спокойно, и по възможност нищо на това място да не отвлича вниманието ни. Трябва да бъдем облечени в удобни дрехи – т.е. да не усещаме дрехите си. Позата, в която сме седнали или легнали, трябва да е максимално удобна – т.е. да не усещаме тялото си. Може да се медитира и в изправено положение. Най-важното е – да седим или лежим с изправен гръб. Както обичам да казвам – гръбнакът да следва естествените си извивки: нито да е прекалено изпънат, нито излишно прегънат. Това е с цел правилното насочване на енергията нагоре по енергийния гръбначен канал. Когато физическият гръбнак е превит неестествено – „енергийният“ такъв също го следва и енергията, протичаща по него, се насочва по неестествена траектория. От това може да не последват неблагоприятни последствия, но може да се случат и различни проблеми, които в наше време е модерно да се описват като „симптоми на събуждане на Кундалини“. За мен това е грешно определение – да, това са симптоми – но, кой знае защо, авторите пропускат да кажат, че когато се явят здравословни проблеми, това е НЕПРАВИЛНО ОПЕРИРАНЕ С КУНДАЛИНИ – а не е просто пробуждане, както се опитват да го представят, за да омаловажат болестите и да ги оправдаят.

Стойка при медитация. Може да сме седнали на стол – тогава стъпалата трябва да са стъпили цялостно на земята. Ако се облягаме на облегалка – припомням, че гърбът трябва да следва естествените си извивки – т.е. облегалката помага да изпълним това изискване. Може да сме седнали на земята – в такъв случай краката са кръстосани (свити в коленете и кръстосани). При някои медитации удобна и удачна е позата ШАВАСАНА (трупната поза) – легнали на пода, ръце отпуснати до тялото, с длани нагоре; главата отпусната, брадичката леко вдадена в шията; краката отпуснати, раздалечени един от друг на ширината на раменете.

Настройка преди медитация

„Настройваме се“ върху нашия духовен център. Изпълняваме няколко дълбоки и бавни вдишвания и издишвания – за да забавим активността на съзнанието, ума и тялото. По време на вдишването се стараем да определим коя част от тялото ни е най-напрегната. По време на издишането се стараем да отпуснем тази напрегната част. Ако времето ни позволява, както бе споменато по-горе, преди медитацията е добре да се изпълни някаква йога практика, за да се приведе в равновесие нервната и хормоналната система.

Преди медитация, по желание, всеки може да изпълни МАНТРА, която му помага да се настрои към вътрешния си Аз.

МУДРИТЕ

Думата „мудра“ означава „позиция или положение на ръката“. Мудрите не са само символи – това са ритуални жестове, които затварят или отварят определени енергийни вериги в системата и енергията, съответно, чрез тях се насочва по енергийните меридиани в необходимото направление. Мудрите служат за концентрация на енергията и нейния поток. Много учения се предават от учител на ученик, посредством различни мистични мудри. Често се случва така, че неизразимото с думи или с речеви език, може да бъде изразено чрез мудрите – които достигат до области на съзнанието, намиращи се далече зад пределите на езиковото изразяване и разбиране, далеч зад пределите на света на думите.

Фини нервни канали съединяват пръстите и вътрешните органи. Може да се каже, че мудрите формират затворени вериги за пренос на енергия. Мудра, изпълнявана по време на йогийска медитация, затваря изходния поток на енергията на дишането, подпомагайки по този начин постигането на душевно равновесие.

Различните положения на пръстите на ръцете, или мудрите, довеждат до различни резултати, променяйки неврохимичния мозъчен баланс. Те създават, образно казано, специфични контури в нервната система, усилват кръвооросяването, стимулират определени зони в мозъка и активират потоците на енергията. В повечето от медитациите се прилага ГИАН-МУДРА – при която палецът и показалецът се съединяват в кръгче, а другите пръсти са изправени. Гиан-мудра събужда божествената мъдрост. При тази мудра задните страни на дланите се отпускат върху коленете. Съществуват много други мудри, които също се прилагат при различните медитации.

Фокусиране на погледа

Ако не е указано по друг начин, всичките йогийски упражнения или медитации се изпълняват със затворени очи. Това подпомага натрупването и ре-циркулирането на енергията – която ние по принцип излъчваме през погледа си навън. При затворени очи потокът на енергията остава в нас. „Консервираната“ по този начин енергия можем да използваме с тялото и съзнанието си за различни цели – например за ускоряване на процеса на изцеление, ако имаме нужда от такова.

Когато преместваме погледа си в различни посоки, ние стимулираме различни области на мозъка. Фиксираме ли го – мислите ни също се фиксират. Умът се фиксира, концентрира. Обратното – когато погледът блуждае – мислите, респ. умът, също блуждаят.

Като правило, по време на медитация очите винаги са затворени и фокусирани в междувеждния център, който се нарича още Аджна Чакра, или „Трето Око“. Този енергиен център се счита за център на интуицията. Наричат още „Третото Око“ ефирен двойник на хипофизата. Други го свързват основно с епифизата. Във физиологичен план хипофизата дирижира и контролира дейността на всички други жлези с вътрешна секреция (или ендокринни жлези). На физически план тя се занимава в тялото с факторите на растежа, а в метафизически смисъл хипофизата отговаря за висши ментални състояния от вида на еуфория, визионерство и визионерски опит, пророчески дар и пр. Тя е командният център на нашето съзнание, генериращ и контролиращ нашите мисли. Много хора, наскоро започнали да медитират, приемат буквално като откровение това, че усещат, че могат самостоятелно да избират с какви мисли или импулси да работят, а също и да вземат съзнателни решения в интерес на Висшия си Аз.

Друг вариант за положението на очите и погледа по време на медитация, е те да са полупритворени (на около 9/10), и погледът да е фиксиран на върха на носа: този вид взиране или концентрация на погледа създава едно неутрално състояние на съзнанието, състояние, в което не присъстват нито разсъждения, нито оценки.

МАНТРИТЕ – ЗАЩИТНИЦИ НА СЪЗНАНИЕТО

Практикувайки Йога, ние постепенно повишаваме „честотата“ на своята енергия, като същевременно започваме все по-ефективно да усвояваме и използваме енергиите, независимо дали с цел ускоряване на някакво изцеление или просто за поддържане на оптимално жизнено и психично състояние, както и за достигане на пълнота на битието и наслаждение от живота – такъв, какъвто той е. Посредством медитацията ние се освобождаваме от постоянния гнет на стреса – знае се, че ако не премахнем неговите изяви, нашето необработено съзнание има естествената тенденция да „натиква“ стреса дълбоко навътре в себе си, където той пуска своеобразни корени – ако не го изкореним, той постоянно нараства, а ние постепенно и без да разбираме защо, започваме да губим способността си да се наслаждаваме на живота и усещаме как пълнотата на битието все повече и повече се стеснява.

Мантрите са едно от средствата, което повишава честотата на енергията. Думата „мантра“ има много значения и тълкувания, някои от които са: защитник на съзнанието, инструмент на съзнанието, проектор на съзнанието, и т.н. Мантрата има свойството да блокира предаването на нашите страхове, тя напълно парализира песимизма, съмненията ни, като ни защитава от нашата собствена ограниченост.

Мантрите подпомагат постигането на концентрация и еднопосочност на съзнанието, като филтрират и отразяват ненужните мисли. Когато съзнанието ни е концентрирано, ние постигаме оптимални резултати във всичко, с което се занимаваме.

В голям процент от медитациите, на фона на спазване на определен дихателен ритъм, ние четем/пеем мантри. Четем е условно казано, разбира се. Под „четене на мантра“ всъщност се разбира „рецитация“ или „пеене“. Мантрата е фактически „звуков поток“. Буквалното значение на думата „мантра“ е:

МА = СЪЗНАНИЕ

ТРА = ВИБРАЦИЯ

Оттук можем да направим извода, че произнасяйки на глас или наум дадена мантра, ние предизвикваме определен колебателен ефект в съзнанието си. Мантрите, които се състоят от определени комбинации от звуци, са създадени за въвеждане на човека в различни състояния на съзнанието. (Думите, фактически, правят абсолютно същото – независимо дали в ежедневните дейности или в чисто духовните практики. Реално, границата между „дума“ и „мантра“ е доста размита, често до степен на несъществуваща). Ритмичното дишане повишава ефективността на медитацията. Има един важен момент при дишането. Много хора мислят, че всеки вид дишане е едва ли не ПРАНАЯМА. Дишането, освен за целите на пранаяма, се използва и за постигане на резултати в ПРАТЯХАРА (отдръпването на сетивата). Затова при медитация се използват дихателни техники основно от пратяхара – а не от пранаяма.

Не бива да мислим, че мантрите са някакви случайни звуци. Твърди се, че те са закодирани „звуци на силата“. Всяка мантра въздейства на определен енергиен център. Когато мантрите се пеят на „оригиналните“ езици – санскрит, иврит и фарси – то те са още по-ефективни и принасят още повече ползи от стандартното изпълнение на превода им на майчиния език. В такива случаи съзнанието не е свързано с предварителните представи за смисъла на думите и по-лесно се подчинява на силата на звуците. В Кундалини Йога мантрите се пеят на езика гурмукхи. В основата на този език стои древната йогийска наука „наад“ – науката за звуковите вибрации. Тъй като мантрите, които ще опиша по-долу се, използват основно в практиката на Кундалини Йога – това е важно да се отбележи. Според науката за звуковите вибрации, вибрацията на мантрата, в съчетание със съприкосновението на върха на езика с точките на 84-те меридиана, проектиращи се върху небцето, буквално променят биохимията на мозъка. В резултат на подобни промени, човек влиза в разширено състояние на съзнанието, придобива повишено осъзнаване или вътрешна яснота и дори може да постигне състояние на висш екстаз (или ентусиазъм) . Мантрите, изпълнявани на език гурхукхи, са много мощни. Като пример за мантра, която може да служи, за отправяне на човек в пътешествие за самопознание, е мантрата АНГ САНГ УАХЕЙ ГУРУ (превод: Бог пребивава във всяка моя частица). Тази мантра, разбира се, може да бъде заменена с положителното утвърждение: „Бог и аз, аз и Бог – ние сме едно“.

…

Очаквайте следващата седмица „КОНКРЕТНИ МЕДИТАЦИИ, ЧАСТ II“

…

Автор: Соня Петрова – Аеиа

...

ДРУГИ СТАТИИ:

Виртуален Ашрам

Навигационен изглед и търсене

Навигация

Търсене