ДИШАНЕТО НА ЙОГИТЕ

ВДИШВАНЕ

С вдишването ние не само вдишваме въздух (прана), а също така и пускаме вътре в себе си различни емоции, чувства, състояния, мисли и идеи. Вдишването – това е навлизане на нещо ново в нашия живот, било то радост или печал, мъка или щастие. С вдишването ние изпълваме тялото си с различни енергии. Може да се каже, че вдишването „подхранва“ определени чакри на нашето тяло, в зависимост от това как точно вдишваме.

Способността да приемем нещо или някого е свързана именно с вдишването. Нашият живот във външния свят започва с първото вдишване, с първата глътка въздух. Вдишването представлява: насищане, напълване, обновление, приемане, активиране на вътрешни състояния, получаване на информация. Всичко, което допускаме в себе си от външния свят, навлиза в нас, посредством вдишването.

Когато при Вас дотича радостно дете, и вие го посрещнете с разтворени обятия – спомнете си, какво се случва, когато разтворите ръце: вдишване или издишване? Случва се вдишване.

...

...

Същия механизъм срещаме и при изплашване, при уплаха. С вдишването човек пуска в себе си ситуацията, решение за която той още няма.

На снимката: мускулите, отговарящи за вдишването и издишането:

ЗАДРЪЖКА СЛЕД ВДИШВАНЕТО (преди издишането)

По време на задръжката на дишането след вдишване, белите дробове запазват и усвояват получения по-рано въздух, а психиката на човека съхранява, натрупва и усвоява различни чувства, мисли и състояния. Активира и насочва енергията в Аджна Чакра.

Често се случва така, че задържането на дишането се увеличава, когато има необходимост от намиране на решение на различни трудни задачи и ситуации – казват „Чака, затаил дъх“, защото при такива ситуации организмът вече „знае“ как да реагира, и след вдишване веднага следва издишане. Увеличаването на задръжката на дишането след вдишване е характерно при състояния на неизвестност или неопределеност.

По време на задръжката след вдишване настъпва усвояване, анализ и преработка на по-рано получената информация (или енергия). Тогава се сформира вътрешното намерение. Извършва се анализ и приемане на решение, в отговор на стимулите от външния и вътрешния свят.

Задръжката на дишането след вдишване, това е: идентификация, озарение, инсайт, задържане на полученото от вън състояние, съсредоточеност, сравнение, спомняне, оценка, обмислян на формите и методите на решение на задачата, формиране на цели, разпределяне на енергията вътре в тялото.

Качествата, свойствени на задръжката след вдишване, са: доверие, приемане, концентрираност, съсредоточеност, внимателност, организираност.

По време на задръжката след вдишване се извършва вътрешна работа за подобряване на нещо в себе си, чрез осъзнаване или разбиране.

Ако в гореописаната ситуация с изплашването тя не е решена, то по време на задръжката след вдишването организмът ще избере един от тези варианти, които са най-обичайни за дадения човек: да нападне, да избяга, да се отбранява или да изпадне в ступор. И вече, след като е взето решението, следва издишането.

Също така, в процеса на задържане на дъха след вдишване, тялото генерира още от този вид енергия, с която сме го напълвали в процеса на вдишването. Например, ако вдишването е било през носа, то при задръжката на дъха ще се активира Аджна Чакра. Ако вдишването е било от „огненото дишане“ – то при задръжка на дъха след вдишване, ще се активира Манипура Чакра.

Издишане

С издишането въздухът излиза от белите дробове и едновременно с това човек приема – на съзнателно или на несъзнателно ниво – някакво решение и започва да го осъществява (да действа). С издишането се случва, както изразяване на мислите и идеите, формирани по време на задръжката след вдишване, така и реализиране на приетото решение или замисленото действие – осъществяване на плановете в живота.

В ситуация, свързана с изплашване, със страх, ако поводът се е оказал безпочвен, то човек въздиша облекчено и … се отпуска. Но, ако ситуацията изисква действие, то издишането ни казва, че първият етап на реакцията вече е приключил. Под първи етап тук разбираме, например, или търсене на пръчка, камък или нещо подобно, или вик, или бърз бяг в най-безопасната посока. Вторият етап е вземането на намерените тежки предмети, след като човек се е скрил, и обмисляне как най-добре да напусне тази опасна зона.

Пример: когато човек си изгори ръката на нещо горещо, то първоначално той я хваща и прави изводи, а вече след издишането се реализира взетото от човека решение.

Ако по време на задръжката е характерно статично състояние на внимание, очакване или емпатия, то за издишането е по-свойствено динамично състояние. Ако на вдишването са свойствени ИН-качества, то за издишането са характерни ЯН-качества.

Задръжка след издишане (преди вдишване)

А по времето на задръжката след издишане организмът очаква резултата от извършеното действие. В този момент психиката се намира в състояние на очакване: на изход от ситуацията или на отговор на събеседника на поставения въпрос. При задръжката след издишане в процеса на общуване човек очаква резултат, и вече, в зависимост от това, какво ще се случи, организмът настройва автоматично нашето вдишване по най-добрия за нас начин.

Активира и насочва енергията в Анахата

И така, например, задавайки въпрос на човек, направете задръжка след издишането на края на изречението, и това ще ви помогне да разберете с голяма точност неговото вътрешно състояние. Ако пък, задавайки въпрос, вие направите дълбоко вдишване, то вие автоматично взимате от събеседника си по-рано отделената от вас за него енергия за отговор на вашия въпрос, и взетото от него решение на несъзнателно ниво ще го отдели от вас. За успех в деловото общуване е много по-продуктивно да завършваме изречението с издишане, а вдишването да го правим едновременно с началното изречение, което изговоря събеседника ни в отговор.

Задръжката след вдишване: това е очакване на новото, възможност за разширяване на своя опит, умение да се учим от другите, очакване на отговор от външния или вътрешния свят за извършване на действие или бездействие. Трепетното очакване на срещата с любимия човек (или с Бог). Готовност за възприемане. Акцент на външния или вътрешния свят и тяхното отношение към поведението на човека.

Така в процеса на задръжката след издишане в тялото на човека се генерира този вид енергия, която сме отделяли досега, в процеса на издишането.

Вие сте подарили цветя на любимия човек (естествено, по време на издишането), и, притаявайки дихание, чакате, …, но, ето, той се усмихва – и вие радостно вдишвате.

Дишането може да подхрани и преразпредели енергията по всяка от шестте чакри: Аджна, Вишудха, Анахата, Манипура, Свадхистхана и Малудхара. Затова, преди за де започнат дихателни упражнения, е важно да знаем какво правим и защо го правим.

Дишането на йогите: от вдишване към издишане

Нашият организъм може безсъзнателно, изхождайки от нашите жизнени сценарии, да преразпредели енергията от едни чакри в други с помощта на дишането. АКо се научим от него на това, то на нас ще ни стане още по-добре, и освен това – нашият учител винаги ще е с нас, защото това всъщност сме си самите Ние.

Его го редът на основните моменти на енергообмен между чакрите, с помощта на дишането:

1. Вдишване по –дълго от издишането или издишане по-късо от вдишването: активира се Манипура.

2. Вдишване по-късо от издишане или издишане по-дълго от вдишване: активира се Анахата.

3. Дишане през носа (вдишване и издишане): активира Аджна.

4. Дишане през устата (вдишване и издишане): активира Анахата.

5. Задръжка на дишането след вдишване: активира Аджна и Муладхара.

6. Задръжка на дишането след издишване: активира Анахата и Муладхара.

7. Серии от бързи вдишвания и издишания: активират Свадхистхана.

8. Едновременно дишане през носа и устата (вдишване и издишане) в съотношение 50% през устата и 50% през носа: активира се Вишудха, заедно с Анахата и Аджна.

9. При вдишване енергията се събира в тази чакра или чакри, в зависимост от това как и къде е вдишал човек, а при издишане енергията се насочва в тази чакра или чакри, отново в зависимост как е издишал.

Някои варианти на дишане:

При вдишване през носа и издишане през устата ние набираме енергия в Аджна и я довеждаме до Анахата, което позволява на чувствения спектър да стане по-осъзнат и уравновесен. Ако при това направим издишането два пъти по-кратко от вдишването – това още повече активира зоната на коремната преса. Такова дишане ни дава възможност, намирайки се в спокойно и уравновесено състояние, да общуваме с близките си по сърце хора на делова и конструктивна вълна.

Равномерно вдишване, два пъти по-дълго от издишането – довежда енергията от зоната на сърцето (Анахата) в областта под пъпа (Свадхистхана).

Както и походката, както и общуването, както и много други неща, дишането е тясно свързано с различните зони на тялото – чакрите. Знаем, че когато човек е развълнуван, той диша често и повърхностно. Когато е спокоен – бавно и дълбоко.

Нека си спомним какво се случва с дишането на дете (и не само на дете), след като то дълго и „продуктивно“ е плакало. По времето на вдишването то вдишва въздуха на порции (Свадхистхана), а издишането по-дълго от вдишването (Анахата). Какво прави организмът с такова дишане и как това дишане се отразява на състоянието на детето, и какми чакри активира? Оказва се, че благодарение на този тип дишане, емоционалната енергия се преразпределя от организма, от Свадхистхана (серията накъсано вдишване) тя преминава в по-мека чувствена енергия в доната на сърцето (Анахата) – издишане по-дълго от вдишването. Може да се каже и така – с вдишването детето несъзнателно събира емоционалната енергия и я насочва към чувствения център, т.е. то се успокоява.

Спокойното дишане: активира Муладхара и Анахата, без да отслабва други зони.

Дори при много силно вълнение ние можем да се успокоим и да влезем в уравновесено състояние, с помощта на бавно и равномерно дишане, когато вдишването е равно на издишането и задръжката след вдишване е равна на задръжката след издишане. Ако дишането е спокойно и равномерно през цялото време, тогава обемът на енергията се увеличава и здравето се подобрява. Противоположност на спокойното дишане е развълнуваното дишане (напомнящо вълни).

Развълнуваното дишане: активира зоната около пъпа и сърцето, и отслабва Муладхара и Аджна. Развълнувано дишане – можем да наречем дишането без задръжки с къси вдишвания-издишания. При бързо и повърхностно дишане в процеса на дишането участват основно мускулите на двете зони – на сърцето и пъпа, т.е. чувствената и емоционалната зона. Зоната на коремната преса – това е Манипура; и зоната на главата – това е Аджна – не участват в такова дишане. Съответно, такова дишане ни довежда до състояние, при което може: да се „разпуснем“, да потанцуваме или да се окажем на върха на сексуално наслаждение, да стоварим всичко, което ни е накипяло, върху подходящ или просто намиращ се на същото място обект. Напълно естествено е, че при такова дишане е трудно да се вземат обмислени и отговорни решения. И неслучайно в подобни ситуации казват на човек: „Вземи се в ръце!“ или „Дишай дълбоко!“. И двете фрази са насочени към това – да се активират волевите зони, а именно: Манипура и Аджна. Което, на свой ред, позволява да се премине от възбудено състояние, в състояние на работоспособност, при която човек действа в съответната ситуация максимално продуктивно.

Като друг пример за „непродуктивно“ дишане може да послужи дишането, наречено „Тежка съдба“. Такова дишане има в ситуации, в които човек се оказва за продължително време в проблемно за него състояние, без да може да вземе конструктивно решение.

„Тежка съдба“ – това е дишане, при което имаме „тежко“ вдишване, придружено със звук, напомнящ „Ха“ навлиза в областта на гръдния кош, и с печално издишване се свива зоната на коремната преса, като раменете се отпускат. Ако се опитаме да преведем този вид дишане – он невербален символ на езика на думите, то ще се получат фрази от сорта на: „Това е сложна ситуация, тя не ми е по силите“ или „Ето, пак ми се случи!“, или „Нищо никога не ми се получава!“.

Конструктивният изход от такъв вид дишане (ако вече сте вдишали по този начин) е осъзнатото изменение на структурата на издишането. Издишането трябва да стане равномерно и енергично и, което е изключително важно – да издишаме с изправен гръбнак. Тогава това дишане би се превело на езика на думите като“ „Макар и ситуацията да е трудна, аз ще намеря сили в себе си и ще я реша!“, или „Макар и сега да ми е трудно, ще направя така, че да ми се случи това, което съм намислил!“

Ето защо можем да наречем различните типове дишане продуктивни или непродуктивни – само в зависимост от това, как те подготвят организма на човека за преминаване (преживяване) на конкретната ситуация. Ако те помагат тя да се реши – то те са продуктивни, ако не – то….

Препоръки за дишането:

Ако сте в делова и отговорна ситуация, то дишането трябва да активира волевите зони – коремната преса, главата и основата на гръбнака.

Ако ситуацията е свързана с почивка, отпускане, то дишането трябва да активира зоната на сърцето и под пъпа (по-рядко – гърлото).

Когато човек започне да крещи по време на сериозен разговор (включват се зоната на слабините и пресата), то решението на въпроса, за който досега са били загубени много време и енергия, само още повече ще се усложни.

След интензивно телесно натоварване (тичане, спортни тренировки, тежка физическа работа), трябва да се диша, като се активират тези чакри, които искате да управлявате с пряката си сила, това може да бъде например Аджна: равномерни вдишвания и издишания през носа, без задръжка след издишане, на със задръжка след вдишване; Анахата – издишане през устата, два и половина пъти по-дълго от вдишването и със задръжка след вдишване, и без задръжка след вдишване; Манипура – с по-кратко издишане, с най-ниската част на носа, със звук ХЪ, без задръжка на дишането, и т.н.

Интересен ключов момент в осъзнатата работа с дишането е непрекъсваемостта на потока на въздуха в процеса на дишане – свързаността на дишането, която свидетелства за отсъствие на фактори, отделящи ни от реалния свят. Всеки път, когато затваряме дихателно-гласния си проход – това включва страх от повторение на минала физическа болка или чувствено-емоционална, дори нейният източник да се намира в далечното детство. Този несъзнателен страх ни пречи да възприемаме адекватно и цялостно случващото се, пречи ни да правим точен и правилен избор и да не грешим в съответните си действия. Трябва да се поясни, че прекъснатото дишане и спирането на дишането – това са напълно различни процеси. Спирането на дишането – това е момент на най-висша чувствителност във възприятието на външния свят (спирането след вдишване), или на вътрешния – спирането след издишане. Но при това, такава задръжка (без затваряне на гласовия проход) може да се нарече още забавяне до безкрай на вдишването или издишането.

Има една много важна „Тайна“: „Лошо“ или „Добро“ дишане няма и не може да има. Всеки вид дишане в различните ситуации или оказва помощ в разрешаването им, или пречи на същото.

Какво практическо приложение в живота може да има осъзнатото дишане? Макар това и да не е панацея за всички неприятности, все пак това е едно от най-ефективните средства да започнем и да укрепим своята промяна към по-доброто.

Тайните на дишането с носа

Освен пропорциите в дишането, важно е и това, откъде постъпва въздуха, през носа или през устата. От значение е и през коя от трите носни раковини дишаме (вдишваме и издишаме прана).

При дишане с най-ниската раковина (долната конха) се активира зоната на коремната преса – Манипура (звук, наподобяващ „ХЪ“).

При дишане с най-горната раковина (горна носна конха, раковина) се активира зоната на главата – Аджна (няма звук, прилича на подушване на миризма от червен пипер или на някакъв тънък аромат).

При дишане със средната раковина се активира зоната на сърцето – Анахата (звукът прилича на „ХА“ или ХО“)

При дишане (вдишване и/или издишане) пред лявата ноздра се активира каналът Ида (дясното мозъчно полукълбо); при дишане (вдишване и/или издишане) през дясната – Пингала (лявото полукълбо). При дишане през двете ноздри в определена последователност – се активира Сушумна.

Снимка: Напречен разрез на носната кухина

До-вдишвания и до-издишания

При задълбочена работа с дишането (праната), освен вдишването, издишането, задръжката след вдишване и задръжката след издишане, можем да отделим от цялостния процес на дишане и такива важни съставни части като „до-вдишване“ и „до-издишане“. В осъзнатата работа с дишането тези две съставни части отговарят за скритите възможности на организма или, казано с други думи, за свръхвъзможностите. Дишане, в което влизат довдишвания и доиздишвания се дава в индивидуалната работа, когато първите четири съставни части са вече добре усвоени. Затова ще споменем само частично за какво отговарят довдишването и доиздишането.

До-вдишването отговаря за разширяване на границите на възприеманото от човека – както от външния свят, така и от вътрешния – чрез получаване на допълнителна информация и енергия. При него се случва уточняване или допълнително възприятие, чрез до-натрупване:

По-рано събраната енергия и информация – например ако вдишването се осъществява с акцент върху зоната на коремната преса – Манипура, - то и до-вдишването също е с акцент върху зоната на коремната преса. И ако с вдишването човек е възприемал друг човек, то и довдишването е насочено към възприемане на този същия човек.

Новият тип енергия и информация – например ако вдишването се осъществява с акцент на зоната на коремната преса – Манипура, - то до-вдишването се прави с акцент на зоната на сърцето – Анахата. Или, ако с вдишването човек е възприемал друг човек, то с до-вдишването той акцентира върху себе си.

Благодарение на до-вдишването човек има възможност по-цялостно и хармонично да възприема външния свят. До-вдишването ни дава умение да видим света през очите на друг човек (или с още едни очи), увеличавайки нашия вътрешен потенциал.

До-издишането отговаря за активацията на нашите интуитивни способности, за увеличаване на нашата чувствителност, за усилване на емоционално-чувственото ни възприятие за външния и вътрешния ни свят, за умението ни да слушаме, за повишаването на нашата възприемчивост. С до-издишането се случва доработване на по-рано изпълнено действие – било то изказване или постъпка:

По-рано изпълненото действие – например ако с издишането човек е изказал взето решение, то с до-издишането той доизказва това, за което при издишането не са му стигнали сили. Или, ако с издишането човек е извършил някакво действие, то с до-издишането той довършва същото това действие. Ако с издишането ние извеждаме във външния свят енергията на действието, то с до-издишането ние с допълнително усилие доизвеждаме енергията на действието от зоната на коремната преса.

С до-вдишвания и до-издишвания може да се подхрани и преразпредели енергия по всяка от шестте чакри: аджна, вишудха, анахата, манипура, свадхистханаи муладхара. Но преди всичко, преди да започнем, е важно да знаем какво правим и защо го правим. Основният принцип при работата с до-вдишвания и до-издишвания трябва да бъде: НЕ ВРЕДИ!

Ето и няколко цитата от различни древни йогийски текстове:

ШИВА САМХИТА

Дишай редуващо се пред дясната и лявата ноздра, задържайки дъха след вдишване колкото е възможно по-дълго.

Вдишвай бавно и спокойно.

Прави Кумбхака (задръжка) 20 пъти под ред.

Упражнявай се в това четири пъти в денонощието: при изгрев, по обяд, при залез и в полунощ…

С пранаяма не бива да се занимаваме нито веднага след хранене, нито на гладен стомах. Преди занятия трябва да се изяде малко масло или мляко.

Този, който добре е усвоил своята практика и се е утвърдил в нея, не се нуждае от тези ограничения. Нека садхакът (практикуващият йога) да яде неголямо количество (храна) на един път и да практикува Пранаяма в определено време.

Когато йогинът може по своя воля да регулира (задръжката) на въздуха и да спира дишането за толкова време, колкото иска, то той е постигнал успех в Кумбхака (задръжката на дишането). Има ли нещо, което да не е подвластно сега на йогина, след успеха му в Кумбхака?

Когато на първия стадий на Пранаяма тялото се изпоти, потта трябва да се втрие, иначе то губи своята сила.

На втория стадий тялото трепери, а на третия подскача, като жаба. Накрая то се вдига във въздуха.

Наистина е трудно да се занимаваш с йога, и все пак, нека йогинът рискува, дари животът му да виси на косъм…

С Пранаяма той ще се освободи от всичките си Карми, минали и настоящи.

ХАГХА-ЙОГА ПРАДИПИКА

Когато дъхът се движи, тогава умът е неспокоен. Сдържайки дъха, йогинът достига устойчивост на ума.

Човек живее, докато Прана (дъха) е в тялото. Когато Прана напуска тялото, напуска го и животът. Затова трябва да се забавя дишането…

Както лъвовете, слоновете и тигрите се укротяват постепенно, така и дишането постепенно се укротява. Иначе то ще убие практикуващия.

Вдишвай постепенно, постепенно прави задръжка и постепенно издишай. Само така човек може да постигне Сидхи.

Брахма и другите богове победиха с Пранаяма страха от смъртта. От него се освобождава всеки, който практикува Пранаяма.

Когато дишането се задържа, мисълта е устойчива, погледът е насочен в пространството между веждите, тогава няма страх от смъртта…

Когато Прана се движи леко в Сушумна, тогава мисълта е устойчива. Това е състоянието Маномани (неподвижност на ума), което се достига, когато умът стане спокоен.

За да бъде постигнато то, се прилагат различни видове задръжка на дишането. С изпълняването на тези задръжки се постигат сили Сидхи…

На края на Кумбхака отвлечи мислите си от всички обекти. Така йогинът постига Раджа-йога…

Управлявайки дишането, йогинът управлява мисълта. Управлявайки мисълта, той управлява и дишането…

Когато мисълта се поглъща, тогава дишането спира. Когато спира дишането, тогава и мисълта се поглъща…

Когато мисълта и дишането са под контрол, тогава под контрол е и семето, и тялото става очистено и здраво….

До тогава, докато дъхът не премине по средния канал (Сушумна), дотогава, докато семето не стане устойчиво от спирането на дишането; до тогава, докато дишането не съедини ума с обекта, върху който той е съсредоточен – до тогава ще останат празни бърборковци и лъжци всички тези, които разсъждават за знанието….

КУНДАЛИНИ ЙОГА УПАНИШАД

Защото в съзнанието има две причини: на възбуждането (васата, букв. – „скриваща“, т.е. кармите, скриващи извечно чистата светлина на Атман), и движението (самирана, т.е. въздух), ако едната от тях се прекрати, то и двете се унищожават.

От тези двете нека тази на движението бъде винаги управлявана от човека. (За това са нужни) умерено хранене, асани, и трето – пробуждане на Силата (Шакти Кала)…

…

Първият – Коренният ключ (Мула-Бандха), вторият се нарича Повдигащ (Удияна-Бандха), третията е Ключът на гърлото (Джаландхара-Бандха)….

При завършване на задръжката на дишането след издишане трябва да се прави Повдигащият Ключ (Удиана-Бандха), посредством който Прана се повдига…

Когато дишането се спуска бавно до основата на корема, трябва постоянно да се отделят от корема нечистотиите…

През първия ден трябва да се прави задръжка на дишането четири вида, всеки по 10 пъти, през втория – (да се добави) още пет.

През третия ден (да се прави) 20, (после) ежедневно да се увеличава с пет, като всяка извършена задръжка на дишането винаги да се съпровожда с трите ключа.

(Съществуват следните пречки: ) сънливост през деня, поради нощно бодърстване или съвокупление,

Множество разстройства, свързани с постоянна задръжка (на отделяне) на урина и изпражнения,

Вреда от лошо (изпълнени) асани и прекалено разтревожена прана. Ако упражняващият се каже при появата на болестта:

„Ето, до нея ме доведоха упражненията по йога“ – и изостави тогава упражненията – счита се, че това е първата пречка.

Втората се нарича съмнение, третата – небрежност, четвъртата – слабост, петата – сънливост, шестата – прекъсване (на упражненията), седмата наричат заблуждение, осмата – ограниченост (на способностите), а деветата – неискреност; десетата е не достигането на същността на йога,- така са казали мъдрите. Нека мъдрият преодолее тези десет прегради.

ШИВА СВАРОДАЯ

Вдишване, задръжка и издишане – трите аспекта на практиката на пранаяма, които трябва да знае йогинът, за целите на очистването на тялото.

Вдишването създава развитие и уравновесява всичките дхату. Задръжката защитава живота на органите на тялото и ги удържа на местата им.

Издишането разрушава греховете. Този, който практикува йогийското дишане, е способен да спре дори и смъртта.

Трябва да се задържа естественото течение на въздуха, доколкото ни позволяват силите. Издишането трябва да се практикува по пътя на „луната“ (луна-свара), а да се вдишва – по пътя на Слънцето (слънце-свара).

Този, при когото отвреме-навреме Луната „пие“ Слънцето, а Слънцето – Луната – ще живее, докато живеят луната и звездите.

ПАТАНДЖАЛИ „ЙОГА СУТРА“

Регулирането на дишането, или контролът над праната, - това е прекратяване на вдишванията и издишанията, което следва след достигане на устойчивост в позата, или асаната.

Пранаямата бива продължителна или тънка, в зависимост от съотношението на нейните три компонента – вътрешен, външен и стабилен; процесите на задържане се изменят, в зависимост от мястото, времето и числото.

КО ХУНГ

Трябва да се направи вдишване през носа, да се запуши носа и мислено да се отчете пулса. Когато броят на сърдечните удари стигне до сто и двадесет, да се издиша през устата. При този начин на дишане е необходимо да си поставиш за цел да не чуваш звуците на вдишването и издишането. Правилото е такова, че трябва да вдишваш много, а да издишаш едва-едва. Също така трябва да провесиш перо от дива гъска пред устата си и носа си- Перото не бива да се движи, когато издишаш – това трябва да е целта. Постепенно с практиката трябва да се увеличава количеството на сърдечните удари, в течение на които протича задръжката на дишането. След много продължително време, ще бъде възможно да докараш продължителността на задръжката до хиляда сърдечни удара. Когато стар човек достигне този стадий, той се трансформира в млад.

БОЖЕСТВЕНИЯТ ГРИГОРИЙ СИНАИТ

Сдържай дишането на белите дробове, така че то да не е толкова свободно. Иначе дъхът на въздуха, излизащ от сърцето, помрачава ума, забранявайки му или не допускайки го да слезе до сърцето, и развива мисълта. Не допускайки го до сърцето, то го предава в плен на забвението, което не бива да се случва. Ако видиш нечистотии от лукави духове, т.е. помисли, възникващи или изобразяващи се в твоя ум, не се ужасявай, не се удивлявай; но ако и добри умозрения се явят у теб, не им обръщай внимание, а, задържайки дишането, доколкото ти е възможно, и заключвайки ума в сърцето, ти скоро ще ги изтребиш и унищожиш.

…

Автор: Соня Петрова – Аеиа

Публикувано на: 20 януари 2016 г.